4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С., 24.04. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 188/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. К. срещу въззивното решение № 299 от 18.07.2011 г. по в. гр. д. № 469/2011 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 67 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 556/2010 г. на Радомирския районен съд в частта, с която за недействително на основание чл. 19, ал. 1 ЗН е обявено завещателно разпореждане, оформено в саморъчно завещание от 05.09.2009 г., с което С. Б. П. завещал на жалбоподателката 1/2 ид. ч. от дворно място с построена в него къща, и е допусната делба недвижими имоти, находящи се в [населено място], между жалбоподателката и С. Г. П., при квоти по 1/2 ид. ч.
Жалбата е в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
От ответниците по касация С. Г. П. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, М. С. П. поддържа обратното становище, М. С. В. и Б. С. П. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
В изложението за допускане на касационно обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпросите: 1. за придобиването по давност, в режим на съпружеска имуществена общност, на чужд недвижим имот – земя, собствена на родител на единия съпруг и трети лица, и сграда, строена въз основа на право на строеж в полза на родителите на същия съпруг, и 2. за допустимостта на съдебното решение, ако заветник на конкретен имот е конституиран като страна по висящо дело за делба между наследниците на завещателя.
Представят се: решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр. д. № 144/2003 г. на ВКС, І-во г. о., според което възражение за изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважено, само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване в процеса – във връзка с първия поставен въпрос; и решение № 668 от 29.05.1985 г. на ВС, І-во г. о., според което заветникът, комуто е завещан конкретен имот, не разполага с иск срещу наследниците по закон за делба на този имот или на цялото имущество на завещателя – по втория въпрос.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от жалбоподателката въпроси не противоречи на представената практика /която, съгласно разясненията в т. т. 2 и 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се квалифицира като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Данните по делото сочат, че първоначалните страни М. В., Б. П. и М. П. са наследници по закон /деца/ на С. Б. П., починал на 13.01.2010 г., а С. П. е бивша негова съпруга, като бракът, сключен на 15.04.1979 г., е прекратен с влязло в сила на 01.12.2009 г. решение по чл. 51, ал. 1 СК.
В полза на жалбоподателката Н. К. – майка на съделителя М. П., С. П. е оставил саморъчно завещание от 05.09.2009 г., с което й завещал спорните по делото имоти.
Заветницата е конституирана като страна по делото за делба въз основа на молба по чл. 228, ал. 3 ГПК, подадена от ищците М. В. и Б. П., след като първоначалният ответник М. П. е представил завещанието от С. П. в полза на Н. К.. Последното е оспорено с възражение за нищожност, но по делото е установено, че то написано и подписано от завещателя; въведено е възражение за възстановяване запазената част на наследниците по закон, което е отхвърлено, както и твърдение, че къщата е строена по време на брака между родителите на ищците и тя, както и дворното място, са владяни от тях за периода от 1985 до 2009 г.
С. П. е конституирана от първоинстанционния съд като главна страна – съделител, предвид изложените твърдения в молбата по чл. 228, ал. 3 ГПК от 28.09.2010 г., както и в съдебното заседание от 01.10.2010 г., че е съсобственица на имотите на основание придобивна давност. По тези съображения искането й за главно встъпване по чл. 225 ГПК не е уважено.
С въззивното решение в обжалваната част е прието, че правото на собственост върху спорните имоти е придобито по давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС вр. чл. 19, ал. 1 СК /отм./ от съпрузите С. П. и С. П., както върху дворното място, което е притежавано от бащата на съпруга с квота 1/3 ид. ч. в съсобственост с други лица, така и върху построената сграда по време на брака между съпрузите, макар правото на строеж да било учредено на бащата на съпруга. Къщата била строена за семейството на С., неговите родители участвали в строежа, за да изградят жилище за семейството на единствения си син и да му дадат всичко, което имат; останалите съсобственици на имота искали да му предоставят мястото, за да си построи къща; до развода през 2009 г. семейството посещавало и ползвало имотите и осъществявало фактическата власт явно, несъмнено и необезпокоявано от бащата на С. – Б. Х. П. /починал през 2002 г./, със съзнанието, че владеят мястото и къщата за себе си. Влязлото в сила решение, с което е утвърдено споразумението за прекратяване на брака с клауза, че съпрузите не притежават в съпружеска имуществена общност недвижими имоти, не формира сила на пресъдено нещо относно собствеността върху делбените имоти, тъй като същите не са обсъдени в споразумението.
С оглед изложеното въззивният съд приел, че за 1/2 ид ч. заветът от С. П. в полза на Н. К. е недействителен и не е породил прехвърлителен ефект, тъй като към момента на откриване на наследството правото на собственост е принадлежало на С. П.. За останалата 1/2 ид. ч., собственост на С. П., заветът е действителен и легитимира съделителката К. за собственица. При това положение делбата е допусната между посочените съделителки при квоти по 1/2 ид. ч.
Първият от въпросите, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е свързан с института на придобивната давност, когато същата е изтекла по време на брака между съпрузите и има за предмет недвижими имоти, които са собствени на възходящ на единия съпруг, съответно съсобствени са между възходящия и трети лица. Той е приложен от въззивния съд според точния смисъл на закона – чл. 79, ал. 1 ЗС, чл. 19, ал. 1 СК /от 1968 г. – отм./, и съдебната практика, включително и представената от жалбоподателката. Правопрекратяващото възражение на съделителката Сн. П. за придобиване на спорните имоти на основание изтекла в полза на бившите съпрузи десетгодишна придобивна давност е прието от въззивния съд за основателно след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и направените от тях оспорвания и възражения. Обжалваното решение съдържа преценка относно наличието на признаците на владението, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, в т. ч. и относно субективния елемент на владението, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, които в настоящия случай не се разкриват.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос.
Съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
В разглеждания случай такова противоречие не се констатира. Съгласно представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение на Върховния съд, заветниците, на които е завещан конкретен имот, стават /с откриване на наследството и ако завещанието е прието/ собственици на завещаното, поради което разполагат не с иск за делба, защото не съществува съсобственост, а с иск за собственост. В настоящия случай хипотезата е друга – заветницата /сега жалбоподателка/ не е ищца, а ответница по иск за делба, предявен от наследниците по закон на завещателя, а впоследствие като съделител е конституирана и бившата съпруга на същия предвид твърденията за придобиване на делбените имоти по време на брака на основание придобивна давност. В този случай ако възраженията за нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, съответно по чл. 19, ал. 1 ЗН, бъдат доказани, завещанието не би произвело действие изобщо, или би се създала съсобственост с участието на заветницата, поради което и искът за делба, предявен срещу заветницата, е допустим.
Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо и поради останалите, изложени в касационната жалба основания за това, които, макар и непосочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се обсъдят в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК – аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Прегледът на данните по делото във връзка с възникването и развитието на процесуалното правоотношение, изложени по-горе в настоящите мотиви, налага извода, че жалбоподателката не е конституирана недопустимо. Предвид наведените твърдения за участие в собствеността на делбените имоти, тя се явява необходим другар в производството за делба. За конституирането на необходимите другари като страна съдът следи служебно. В случая участието на жалбоподателката като ответник е поискано с молба-възражение от ищците – наследници по закон на завещателя, така че неоснователно е твърдението тя да е конституирана неправилно, по молба на С. П., без редовно предявена искова молба.
Качеството на жалбоподателката на заветница и същевременно законна представителка на малолетния ответник М. П. е преценено от първоинстанционния съд като противоречие на интересите, поради което е постановено определение за предоставяне правна помощ на малолетния съделител, но впоследствие същият е представляван от упълномощен от законната му представителка адвокат. Ето защо не се наблюдава ограничаване възможността на жалбоподателката за участие в процеса, водещо според нея до недопустимост на обжалваното решение.
Неоснователно се твърди и да е налице произнасяне свръхпетитум, предвид първоначалното искане на Сн. Писарка за собственост на 1/2 ид. ч. само от сградата. Съдът е съобразил и внесеното впоследствие, в съдебното заседание от 01.10.2010 г. уточнение, че претенцията е за посочената идеална част от делбения имот – т. е. и от дворното място, тъй като тази съделителка твърди да го е владяла заедно със съпруга си повече от 20 години.
Оплакванията за явна симулативност в процесуалните действия на ищците и на съделителката Сн. П. – тяхна майка, не са основания, водещи до недопустимост на процеса.
Не е налице недопустимо изменение на основанието на иска, който според жалбоподателката от иск за делба на наследствен имот се е превърнал в иск за делба на обикновена съсобственост, без ищци, тъй като Сн. П. не е такава, а първоначалните ищци и ответник продължават да участват формално като страни, без да имат правен интерес от воденето му и фактически са трети лица-помагачи на своите майки. В делото за делба всички страни имат едновременно качеството на ищци и ответници. Съгласно чл. 344, ал. 1 ГГПК в решението за допускане на делба съдът се произнася по това кои от страните-съделители са съсобственици на делбените имоти и каква е частта на всеки от тях в съсобствеността. Именно това е направил съдът в обжалваното решение, с оглед изяснените по делото факти и обстоятелства.
Не са налице основания касационната жалба срещу въззивното решение да бъде допусната за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 299 от 18.07.2011 г. по в. гр. д. № 469/2011 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба на Н. М. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: