3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 18.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6388/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Н. Г. и И. Н. Г. чрез адвокат А. Г. от АК [населено място], срещу въззивното решение № 1435 от 15.07.2014 г. по в. гр. д. № 1404/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и съдържа и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От ответниците по касация П. Г. Г. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, Н. С. С. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 607/12.02.2014 г. по гр. д. № 6854/2012 г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен предявен от касаторите иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на северозападния ъгъл от стопанска постройка /барака/, построена в собствения на ответниците УПИ ІV-973 от кв. 17, ПИ № 56784.518.738, който е обозначен с цифри 1, 2, 7 и 1 на скицата към допълнителното заключение на л. 107 и попадаща в собствения на ищците УПИ ІІІ-972 от кв. 17, ПИ № 56784.518.737; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за премахване на постройката в останалата й част е отхвърлен.
Въззивният съд приел за недоказано твърдението на ищците спорната сграда да навлиза в собствения им имот, с което да им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху него. За този извод съдът се позовал на заповед № РД-18-1/17.01.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта в частта, засягаща двата съседни имота, която приел за валидна и влязла в сила, и на заключение на вещо лице от допълнителна съдебно-техническа експертиза от 07.07.2014 г., което отразява положението на имотната граница въз основа на посочената заповед. Съобразно кадастралната карта, спорната постройка изцяло попада в имота на ответниците, без да е налице никакво навлизане в съседния имот на ищците, като на място имотната граница между двата имота представлява зидът на тази постройка, а от страна на имота на ищците е изградена друга помощна паянтова сграда, която тангира с този зид и е на разстояние около 10 см. Оттук съдът заключил, че не е доказано да е налице някакво препятствие пред ищците да упражняват правото си на собственост, като без правно значение за този извод е твърдението им, че сградата е незаконен строеж, тъй като те не притежават нарушено право от този строеж. По тези съображения постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, с която негаторният иск е уважен частично, е отменено, и искът е отхвърлен, а в останалата отхвърлителна част решението е потвърдено.
В касационната жалба, която съдържа и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се посочва, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение противоречи на решение № 2891/05 от 13.12.2005 г. по гр. д. № 2367/2004 г. на ВКС, ІV-то г. о., според което изграждането на помощна постройка на регулационната линия е неправомерно действие, с което се създава състояние, пречещо и ограничаващо правото на собственост. Налице е противоречие и с решение № 36/06 от 17.05.2006 г. по гр. д. № 2442/2004 г. на ВКС, ІV-то „б” г. о., според което незаконните строежи не са обекти на вещното право и не могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по приращение, при което положение дарението, с което ответниците се легитимират за собственици, е нищожна сделка. К. поддържат основание и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС относно това кога дворищнорегулационният план се счита приложен и сочат, че неправилно в случая въззивният съд отказал да приеме наличие на влязъл в сила и приложен такъв план от 1988 г., и последващ от 1994 г., с който следва да бъде съобразена релевантната граница между двата съседни имота. Поставен е и процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 266, ал. 1 ГПК и искането на въззивника П. Г. /сега ответник по касация/ за допускане на експертиза със задача да установи кадастралната граница между съседните на страните имоти, като според касаторите по този въпрос е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с решение № 371/05.03.2014 г. по гр. д. № 1906/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 59 от 03.04.2013 г. по т. д. № 382/2012 г. на ВКС, ІІ-ро т. о.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл. 292 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Част от предмета на това тълкувателно дело са въпросите за възможността в производство по иск за собственост на реална част от имот, която неправилно е заснета в кадастралната карта като част от съседен имот, да се изследва наличието на грешка или непълнота в одобрената кадастрална карта. Макар в случая предмет на спора да не е част от дворното място, а част от изградената в него постройка, обуславящо изхода на иска за премахването й, съответно на част от нея, е нейното местоположение, определено от местоположението на границата между двата имота. В този смисъл обуславяща за изхода на спора е преценката за противоречие на обжалваното решение с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС относно това кога дворищнорегулационният план, одобрен при действието на З. /отм./, се счита приложен, и как имотната граница между съседните имоти следва да бъде заснета в кадастралната карта, за да отразява действителното положение относно принадлежността на правото на собственост. От разрешаването на този въпрос /ако това е допустимо да се извърши в производството по предявения негаторен иск/ ще зависи и преценката дали част от спорната постройка попада в имота на ищците, каквото е тяхното твърдение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр. д. № 6388/2014 г. по описа на ВКС, на РБ до произнасянето на ОСГК на ВКС по т. д. № 8/2014 г.
Делото да се докладва след приключване на производството по т. д. № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: