3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 17.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1197/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 779/18.01.2016 г. на [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт Д. С., срещу определение № IV-14 от 05.01.2016 г. по ч. гр. д. № 2071/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказ № 5680 от 23.11.2015 г. по нот. д. № 716/2015 г. на нотариус М. В. с рег. № 370 на НК и район на действие РС – Ц., да признае правото на собственост върху недвижим имот и да снабди жалбоподателя с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт и иска неговата отмяна. Приложено е отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
В молбата за започване на нотариалното производство молителят твърди, че на 16.05.2013 г. придобил на публична продан поземлен имот с идентификатор 58356.501.242. В постановлението за възлагане, вписано на 17.07.2013 г., погрешно било посочено, че имотът е с идентификатор 58356.501.240, като резултат от погрешно издадена скица от Службата по геодезия, картография и кадастър [населено място]. Искането е за извършване /издаване/ по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК на констативен нотариален акт и признаване право на собственост на [фирма] на поземлен имот с идентификатор 58356.501.242.
С обжалваното определение окръжният съд споделил изложените от нотариуса мотиви, обусловили отказа да извърши исканото нотариално действие. Приел, че предмет на договорната ипотека и на публичната продан е имот с идентификатор 58356.501.240, а не както твърди молителят – имот с идентификатор 58356.501.242. След анализ на представените от молителя и допълнително събрани от нотариуса доказателства е прието, че те не доказват по безспорен начин правото на собственост върху претендирания имот и издаването на констативен нотариален акт би довело до евентуален спор за принадлежността на правото. Въззивният съд отклонил довода за допусната очевидна фактическа грешка от Службата по геодезия, картография и кадастър, която според молителя не би могла да бъде отстранена по друг начин, освен чрез издаване на искания нотариален акт. Посочил, че в производството по чл. 587 ГПК нотариусът не може да установява грешка в предмета на договорната ипотека или на публичната продан, защото така би излязъл извън рамките за законовите си правомощия и би се стигнало до признаване на собственост върху друг имот, различен от ипотекирания и продадения, въз основа на предположения и индиции, а не на документи, установяващи безспорно и несъмнено правото на собственост на молителя.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
В частната касационна жалба се твърди, че в постановлението за възлагане е допусната явна техническа грешка – в идентификатора на имота, чието отстраняване може да стане не чрез поправка на постановлението за възлагане, а чрез издаването на констативен нотариален акт, който да признае правото на собственост на молителя с коректно описание на имота по кадастралната карта, за което е представено и съответното удостоверение. Наред с това са спазени всички изисквания за издаване на констативен нотариален акт и са представени всички изискващи се документи.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като специална предпоставка за допускане на касационното обжалване, но без да посочи правен въпрос, за който счита, че е налице произнасяне на въззивния съд и което е обусловило волята му да потвърди отказа на нотариуса, като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е повтаряне на съображенията, изложени в жалбата, и цитиране на части от обжалваното определение. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правен въпрос е достатъчно основание обжалваният акт да не бъде допуснат до касационен контрол. Не е в правомощията на ВКС сам да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил изхода на делото. ВКС може само да уточни и конкретизира въпроса, но след като такъв е поставен от страната. Това е така заради принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6, ал. 2 ГПК, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
В изложението основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с довода, че „… практиката на Върховния касационен съд ще посочи, че при достатъчно данни за индивидуализация на имота, установена кадастрална грешка не може да бъде причина за признаване на продажбата като продажба на чужд имот”. Ако се приеме, че това е поставеният правен въпрос, то той не е относим към решаващите изводи на въззивния съд, които се свеждат до процесуалния способ за защита при твърдение за допусната грешка в постановлението за възлагане на недвижим имот относно идентификатора на същия. Жалбоподателят не е поставил въпрос в тази насока, а според ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение – хипотези, каквито не се разкриват в разглеждания случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № IV-14 от 05.01.2016 г. по ч. гр. д. № 2071/ 2015 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: