3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 23.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 152/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Н. Г. Н. е обжалвал решение № 503 от 09.10.2014 г. по в. гр. д. № 569/2014 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 431 от 20.03.2014 г. по гр. д. № 5622/1994 г. на Русенския районен съд за извършване на делба на земеделски земи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответникът по касация В. И. В. е подал писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено със заключение на съдебно-техническа експертиза, че допуснатите до делба имоти са реално поделяеми съобразно правата на съделителите, които са различни по размер, и е предложен вариант за разделянето им на реални дялове. Проектите за делба са надлежно одобрени и са представени и заверени скици от Общинската служба по земеделие [населено място] поле. При тези данни и съобразявайки принципа, че делбата следва да се извърши в натура, както и еднаквия вид на разпределените в реални дялове имоти, чиято пазарна стойност съответства максимално на дяловете на съделителите, съдът извършил делбата чрез разпределяне по реда на чл. 353 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Излагат се доводи, че с поредица от процесуални нарушения първоинстанционният съд неправилно е: 1. възобновил гр. д. № 5622/1994 г. на Русенския районен съд, въпреки че е сезиран с молба не по това дело, а по гр. д. № 6012/2011 г.; липсва определение за възобновяване на производството; 2. съдът не се е произнесъл, че съгласно пар. 2 от ПЗР на ГПК /нов/ делото се води по реда на отменения ГПК, по който касаторът има право да направи възражение по отношение новата страна в процеса за изтекла придобивна давност по възобновеното през 2013 г. гр. д. № 5622/1994 г.; 3. в пряка връзка с предходното оплакване е настъпилата вредна последица за касатора, който не е уведомен за подновяване на делото, не е спазена процедурата по назначаване на процесуален представител, нарушени са материалния и процесуалния закони и са накърнени правата и интересите на касатора; 4. съдът е изпратил съобщение до адвокат, който няма качеството процесуален представител по гр. д. № 5622/1994 г. и въпреки определението по гр. д. № 6012/2011 г., с което адвокатът е освободен като служебен защитник; 5. съдът избирателно е ценил доказателствата от неприобщено дело – гр. д. № 6012/2011 г., като е използвал адрес за призоваване на освободен служебен защитник, но не е използвал направените по делото възражения за изтекла придобивна давност в отговора по чл. 131 ГПК и за събиране на доказателства в тази насока, както и не е дал възможност на касатора да вземе становище и представи доказателства, нарушавайки правото му на участие в процеса; 6. гр. д. № 6012/2011 г. е приобщено към гр. д. № 5622/1994 г. едва с определение от 12.09.2014 г. по в. гр. д. № 569/2014 г. на Русенския окръжен съд, когато са преклудирани всички права на касатора; 7. съдът се е произнесъл в полза на лице, което не е страна по делото и по въпрос, с който не е бил сезиран- няма искане на В. за конституиране като ищец по делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. Касаторът не е изпълнил първото условие на закона, а именно да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор. Наведените в изложението доводи по същността си са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуални правила, което не съставлява изпълнение на посоченото първо условие за допускане на жалбата до разглеждане по същество. Тези оплаквания са свързани с факта, че първоначално делбата е допусната с влезли в сила решение № 58/07.04.1999 г. по гр. д. № 5622/1994 г. на Русенския районен съд и решение № 573/13.12.1999 г. по гр. д. № 1039/1999 г. на Русенския окръжен съд, по иск на С. Г. срещу касатора Н. Н., след което делото е внесено в архив. Втората фаза на производството се е развила, след като с решение № 150/24.06.2013 г. по гр. д. № 1451/2013 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о., по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК са отменени влезлите в сила решение № 2297/14.12.2011 г. по допускане на делбата, решение № 584/27.03.2012 г. за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол и действията по теглене на жребий по гр. д. № 6012/2011 г. на Русенския районен съд, образувано по иск на В. В. – наследник по закон на С. Г., сега ответник по касация, срещу касатора Н. Н.. Касаторът обосновава тезата, че през периода от архивиране на гр. д. № 5622/1994 г. през 2000-та година до възобновяване на производството през 2013 г., без прекъсване е владял и своил чуждата идеална част от делбените имоти и е придобил собствеността и върху нея. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания са свързани именно с тази теза, според която не е налице съсобственост, но дори и да се допусне касационно обжалване те не могат да бъдат разгледани, защото делото се намира във втората фаза – по извършване на делбата.
В ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен от касатора определящият изхода на делото въпрос, нито това може да стане, като касационният съд изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Наред с това в тълкувателния акт са дадени разяснения какво се разбира под определящ изхода на делото правен въпрос, които не са съобразени при изготвяне на изложението. Същевременно е прието, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 на тълкувателния акт.
Отделно от изложеното, доводът за противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС относно придобивната давност върху чуждата идеална част от съсобствен имот, не може да бъде преценен при произнасяне по предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът, разрешен с тълкувателния акт, не стои за разрешаване във втората фаза на делбата. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на което касаторът се позовава, не е подкрепено с посочване и представяне на съдебна практика за наличие на противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са съвместими и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена – т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства да са сторени такива по водене на делото във Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 503 от 09.10.2014 г. по в. гр. д. № 569/2014 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: