3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 343
София, 01.10.2012 година
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 556/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на Н. С. Ч. за отмяна на влязлото в сила решение № 75 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 3452/2010 г. на Добричкия районен съд. Молителят твърди /вж. въззивната жалба, молба вх. № 8046 от 18.04.2012 г. и уточняваща молба вх. № 10142 от 16.05.2012 г./, че поради нарушаване на съответните процесуални правила процедурата по връчване на съобщението за постановения съдебен акт не е надлежно изпълнена от страна на първоинстанционния съд, и по тази причина е осуетено правото му на лично участие в делото и на защита. Иска отмяна на влязлото в сила решение, като производството да продължи от връчване на препис от съдебния акт на посочения от него адрес по делото и предоставяне на процесуална възможност за обжалване с цел проверката му за правилност по пътя на инстанционния контрол.
Ответниците В. К. Ж., К. Ж. К., Ж. М. С., В. М. С., Т. И. С., П. С. Г., Д. П. Г. и С. П. Г. считат молбата за отмяна за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е уважен предявен срещу молителя иск за делба на недвижими имоти в [населено място], Добричка община, съставляващи земеделски земи, останали в наследство от К. Ж. К., починал през 1950 г.
Съобщението за първоинстанционното решение и възможността то да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването пред Добричкия окръжен съд е връчено на 30.12.2010 г. на адвокат С. С..
Молителят твърди, че връчването е нередовно, извършено в нарушение на съответните процесуални правила, след като в отговора по исковата молба /л.л. 43-44 по гр. д. № 3452/2010 г. на Добричкия районен съд/ е заявил особено искане за изпращане на призовки и съобщения едновременно на два адреса: лично до него на посочения в отговора адрес- [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5 /където според справката по делото е постоянният адрес на страната/, и до адвокат С..
Д. е неоснователен, тъй като не се основава на законодателната уредба относно връчването на съобщения и призовки по делата. Съгласно чл. 38, изр. 1 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Според чл. 45, изр. 1 и 2 ГПК съобщението се връчва лично на адресата, като за лично връчване се смята и връчването на представител. Анализът на посочените разпоредби води до извода, че процесуалният закон не създава задължение за съда да изпраща съобщения до страната както на адреса на същата, така и на адреса на процесуалния й представител в случаите, когато страната има такъв. Обратното би довело до различни моменти на уведомяване и невъзможност да се определи началният момент за броене на съответния срок. Съдът няма и задължение да уведомява страната дали съобщенията ще бъдат изпращани лично до нея или до процесуалния й представител.
Данните по делото сочат, че молителят е имал процесуален представител в производството по допускане на делбата – адвокат С. С. от Адвокатската колегия [населено място], който е редовно упълномощен, видно от приложеното на л. 58 по гр. д. № 3452/2010 г. пълномощно. Според чл. 51, ал. 3 ГПК адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Посочените в разпоредбата изключения не са налице в разглеждания случай.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че връчването на адвокат С. на съобщението до молителя за първоинстанционното решение, с което е допусната делба, е редовно. Не може да бъде възприета тезата, че посочването на домашния адрес на страната в титулната част на отговора на исковата молба го прави обозначен съдебен адрес. Съдебен адресат по смисъла на чл. 39, ал. 1, предл. 1 ГПК е лице, различно от страната по делото. Такава правна фигура в случая не е налице. Обстоятелството, че призовката за първото по делото заседание е връчена на молителя лично на адреса, посочен в отговора по чл. 131 ГПК,
не създава задължение за съда последващите книжа и съобщения да бъдат връчвани по същия начин, или да бъдат връчвани както лично на страната, така и на пълномощника й, нито пък съдът е бил длъжен да съобщи на страната по какъв начин тя ще бъде уведомявана за последващите процесуални действия.
Връчването на съобщението за решение № 75 от 27.12.2010 г. е извършено редовно на 30.12.2010 г. /л. 69 по гр. д. № 3452/2010 г./. От деня, следващ посочената дата, е започнал да тече указаният на страната 14-дневен срок за въззивно обжалване, който, поради неупражняване правото на жалба, е изтекъл на 13.01.2011 г. – четвъртък, и решението за допускане на делба е влязло в сила на 14.01.2011 г.
Следователно, налице е влязло в сила решение, което може да бъде предмет на молбата за отмяна. В случая моментът узнаване на решението не е различен от този на връчване на съобщението за същото. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече от влизане в сила на съдебния акт и е изтекъл на 14.04.2011 г. Молбата за отмяна /каквато според молителя следва да се счете въззивната му жалба с вх. № 228/ е подадена на 05.01.2012 г. и е извън законоустановения срок. Като просрочена тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 75 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 3452/2010 г. на Добричкия районен съд, подадена от Н. С. Ч., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 556/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: