2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 173
София, 28.04. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. N 74/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от адвокат В. Б. – повереник на Н. Н. Д. и Ц. Н. С., срещу определението от 13.05.2010 г. по в. гр. д. № 4193/2007 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателките поддържат, че обжалваният акт е неправилен, тъй като съгласно ТР № 1/2001 г. на ОСГК конституирането на необходим другар по делото е допустимо, дори и задължително във въззивното производство.
Ответникът В. К. А. счита, че частната жалба е недопустима, а по същество – неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявени са от В. Кр. А. срещу Ц. Н. С. и Н. Н. Д. иск за установяване правото на собственост върху апартамент в[населено място], придобит с договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н. а. № 137/1991 г. с приобретател З. А. А. – съпруга на ищеца, без ищецът да знае, че праводателите по него не са били собственици, и давностно владение, както и иск за сумата 3 000 лева – необходими разноски за запазване на имота, и искане за признаване право на задържане на същия до заплащането им.
С решение № 70 от 29.06.2007 г. по гр. д. № 9528/2005 г. Софийският районен съд признал за установено правото на собственост, придавайки правна значимост на владението – като добросъвестно, за времето от влизането в сила на новелата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /Обн., ДВ, бр. 107/1997 г./ до 2002 г. Исковете по чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС, заведени от наследодателя на ответниците относно спорния имот, не са водени срещу ищеца, поради което действието на постановеното по тях решение има значение за владелеца само дотолкова, доколкото придобиването на имота от страна на праводателите е прогласено за ненастъпило. При този изход на спора за собственост предявеният като евентуален иск за парично вземане не е разгледан поради ненастъпване на вътрешната процесулана предпоставка за постановяване на решение по него.
Във въззивното производство ответниците по иска и въззивници са направили искане за конституиране като страна по делото на съпругата на ищеца, тъй като придобивното основание, на което същият се е позовал, би превърнало имота, при уважаване на иска, в съпружеска имуществена общност.
С определение от 13.05.2010 г. въззивният съд оставил това искане без уважение, без да изложи съображения.
Така постановеният отказ е предмет на частната жалба, която е допустима, тъй като с нея се прегражда пътят за участие на необходим другар в процеса, каквато е съпругата на ищеца, претендиращ права на възмездно придобивно основание – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съответно придобивна давност по време на брака му със З. А. А..
Относно съвместната процесуална легитимация при съпружеската имуществена общност, налагаща задължително другарство по искове, предявени от или срещу съпрузите, за собственост или вещни права върху общите вещи, съдебната практика е единна и последователна. Това прави частната жалба и основателна, тъй като в разглеждания случай искът е предявен само от съпруга. Исковата молба е била нередовна, поради което въззивният съд е следвало да процедира съгласно указанията в т. 4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд – да остави същата без движение с указание на ищеца да отстрани посочената нередовност.
При изпълнение на указанието в дадения срок производството ще следва да продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, след като необходимият другар бъде конституиран пред въззивния съд и спрямо него се повторят процесуалните действия, извършени пред първата инстанция без неговото участие. Обратно, при неизпълнение първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, като въззивният съд постанови прекратяване на производството.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 13.05.2010 г. по в. гр. д. № 4193/2007 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставено искането за конституиране на З. А. А. като страна по делото.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за извършване на процесуални действия във връзка с конституирането на З. А. А. като страна по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: