3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
С., 04.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1198/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат М. М. – пълномощник на Г. К. Г. и Е. Костова С., срещу въззивното решение № 117 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. N 97/2010 г. на С. окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 /с оглед разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ следва да се квалифицира по т. 2/ и т. 3 ГПК.
От ответниците по касация И. С. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна, Ж. С. К. не е подал писмен отговор.
При произнасянето по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 94 от 12.02.2008 г. по гр. д. № 394/2005 г. на С. районен съд, с което е извършена делба чрез изнасяне на публична продан на недвижим имот, съставляващ западната част на бивша аптека № 1 в[населено място], ул. “Цар Освободител” ж. бл. 47, партерен етаж, и вместо това е обявен за окончателен разделителен протокол за съставяне на два дяла съгласно одобрен архитектурен проект за преустройство и строително разрешение, определена е стойността на всеки от дяловете, присъдена е дължимата държавна такса и касаторите са осъдени да заплатят на останалите съделители разноски за въззивната инстанция в размер на 4 913.01 лева.
Въззивният съд приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 350 ГПК съгласно предявения на страните проект за разделителен протокол, който те приели и съдът обявил за окончателен. Този начин на разделяне съответства на дяловете на съделителите, които те имат съобразно решението по допускане на делбата – 1/2 ид. ч. за И. и Ж. К. при условията на съпружеска имуществена общност, и 1/2 ид. ч. общо за Г. Г. и Е. С. – касатори; съобразен е и с изискването страните в делбеното производство да получат в натура припадащия им се дял от допуснатия до делба имот. Двата дяла са равностойни по предназначение /съставляват аптеки/, по площ и стойност, имат излаз на главна улица, както и друг вход, от който може да се зареждат със стока, равностойни са и по изложение, а преустройството не е значително по обем и няма да създаде неудобства, по-големи от обикновените.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е изготвил и обявил за окончателен разделителен протокол и е осъдил касаторите да заплатят разноски в размер на 4 913.01 лева, в противоречие на константната съдебна практика разделителен протокол да се изготвя ако съдът предварително е избрал като способ за извършване на делбата теглене на жребий.
Поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като решенията, на които те се позовават, не са относими към разглеждания случай.
Така, р. № 1270 от 20.12.1991 г. по гр. д. № 1055/1991 г., I-во г. о., съдържа разяснения кога е недопустимо възлагането по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ и разпределението на обектите по реда на чл. 292 ГПК /отм./. Според р. № 347 от 13.04.2009 г. по гр. д. № 84/2008 г., I-во г. о., при делба на парцел разпоредбите на чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК /отм./ са неприложими, а тъй като имотът е един и не могат да се съставят дялове, неприложими са и способите по чл. 291 и 292 ГПК /отм./ и затова имотът следва да бъде изнесен на публична продан. Хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, е различна от разискваните в двете решения, поради което и не следва да се извършва съпоставка на същите с даденото от въззивния съд разрешение.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Преди всичко касаторите не са посочили с какво разглеждането по същество на касационната жалба от Върховния касационен съд ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се и установява по поставения въпрос да липсва съдебна практика или да се налага промяна на съществуващата – условия, които следва да са налице, за да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т. 4.
Делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция, след като с решение № 78 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 5189/2008 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., е отменено предходното въззивно решение, с което е постановено имотът да се изнесе на публична продан. Указано е, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 347 ГПК и се състави разделителен протокол с оглед дяловете на страните, определени с решението по допускане на делбата и възможността имотът да бъде разделен на два отделни самостоятелни обекта, съответно да бъдат обособени два дяла. Изборът на способа е направен въз основа на конкретните обстоятелства по делото и е преценен от решаващия състав на Върховния касационен съд като единствено възможен и правилен.
Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, е обвързан от задължителната сила на решението на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона – чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК. С оглед приетото от касационната инстанция, че с изнасянето на имота на публична продан е допуснато нарушение на материалния закон и че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 347 ГПК като се състави разделителен протокол, въззивният съд не е имал за задача да обсъжда възможните способи за извършване на делбата. Изпълнил е указанията за събиране на необходимите доказателства за разделянето на имота, индивидуализация на реално обособимите два дяла и оценяването им. Въз основа на заключение на вещо лице е съставил проект за разделителен протокол, който и предявил на страните, за да изслуша възраженията им по него – чл. 347, чл. 350 ГПК. При липса на възражения въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е обявил проекта за разделителен протокол за окончателен.
С оглед изхода на делото и заявеното искане, на ответницата Ив. К. следва да се присъдят 300 лева разноски за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 117 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. N 97/2010 г. на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. К. Г. и Е. Костова С. да заплатят на И. С. К. разноските за производството във Върховния касационен съд на РБ в размер на 300 /триста лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: