3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 27.04.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1356/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат И. А. – пълномощник на Т. И. Й. и Й. О. З., срещу въззивното решение от 11.03.2010 г. по гр. д. № 728/2009 г. на К. окръжен съд. Относно основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът К. М. Г. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е отменено решението от 19.06.2009 г. по гр. д. № 774/2008 г. на Районния съд[населено място] и е уважен предявен срещу наследодателя на касаторите О. Н. Й. – починал в хода на делото, иск за ревандикация на недвижим имот – нива от 0.884 дка в местността “Р.” /”Омерица”/ в землището на[населено място], съставляващ имот № 147043 по картата на възстановената собственост.
Данните по делото сочат, че с решение № 4015 от 30.06.1998 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ спорният имот е възстановен на наследниците на З. В. К., които се разпоредили с него в полза на ищеца с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 23/2007 г.
Ответникът е противопоставил възражение за право на собственост, произхождаща от придобиване по реда на пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото не се релевират доводи, нито са налице данни за извършено застрояване, но е установено, че имотът съставлява лозе и овощна градина.
Въззивният съд приел, че не е установено качеството на ответника на ползувател. Не е представено удостоверение за предоставяне на право на ползуване, не е изяснено кога и въз основа на кой нормативен акт е станало това, не е установено дали именно възстановеният имот в старите му реални граници е бил предоставен за ползуване.
С оглед на тези данни въззивният съд заключил, че ищецът е собственик на посоченото деривативно правно основание на имота по исковата молба, който се владее от ответника, като владението е лишено от правно основание, и искът за ревандикация е основателен и доказан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че неправилно, в противоречие с практиката на съдилищата, въззивният съд е разрешил въпроса дали наследодателят им е придобил имота, предоставен му за ползуване. Владял го е повече от 20 години и е заплатил стойността му, а липсата на удостоверение за предоставеното право на ползуване се дължи на виновното поведение на общината, тъй като документите са унищожени. Твърдят, че при липса на кадастрална карта делото е следвало да бъде спряно до изготвянето й, но вместо това окръжният съд решил спора. При това изложение на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г.о., намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Касаторите не са изпълнили първото условие на закона, а именно да формулират материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор. Посочено е, че решението противоречи на практиката на съдилищата, като са представени две решения на Административния съд[населено място] – по гр. д. № 408/2009 г. и по гр. д. № 420/2009 г. Третото посочено решение – по гр. д. № 137/2010 г., не е представено. Това обаче не представлява изпълнение на посоченото първо условие за допускане на жалбата до разглеждане.
В задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен от касатора определящият изхода на делото въпрос, нито това може да стане, като касационният съд изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Наред с това в тълкувателния акт са дадени разяснения какво се разбира под определящ изхода на делото правен въпрос, които не са съобразени при изготвяне на изложението. По иск за собственост на недвижим имот въпросът дали ответникът е придобил спорното по делото право, е такъв по съществото на спора, поради което не може да се твърди, че това е правният въпрос, неправилното разрешаване на който обосновава допускане на касационната жалба за разглеждане по същество от трета инстанция – Върховния касационен съд. Същевременно в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. е прието, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо недопустимо е извършването на съпоставка на обжалваното решение със съдебната практика, на която касаторите се позовават, още повече, че тя не се включва в обхвата на това понятие, и следователно – в основанието чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, според разясненията в т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, тъй като две от решенията съставляват практика на административен съд, а третото не е представено. Доводът за противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд – основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е изложен в касационната жалба, но не е подкрепен с позоваване и представяне на съдебни актове.
Доводите в изложението не са съвместими и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена – т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК.
Искането за спиране на производството по делото до изготвяне на кадастрална карта на населеното място не е свързано с допустимостта на обжалваното решение, за която съдът има служебното задължение да следи – т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Придобиването на претендираното от наследодателя на касаторите право на собственост върху имот, предоставен за ползуване по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е свързано с наличието или липсата на кадастрална карта. Затова и не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, което да налага допускането му до касационен контрол с цел извършване на преценка за допустимостта.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.03.2010 г. по гр. д. № 728/2009 г. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: