3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 21.10. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4405/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
М. А. М. и Г. Ж. П. чрез адв. И. са обжалвали с частна жалба определение № 210/16.06.2015 г. по гр. д. № 2373/2015 г. на Върховен касационен съд на РБ, I-во г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима заради цената на иска, касационната жалба срещу решение № 26 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 805/2014 г. на Добричкия окръжен съд.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, като се поддържа, че преценката за цената на иска е неправилна. Необосновано е прието, че претенцията е единствено за гаража, данъчната оценка за който е под 5 000 лева. Жалбоподателите претендирали право на собственост и върху дворното място под гаража, но първоинстанционният съд неправилно определил цената на иска, а въззивният съд не отстранил тази нередовност на исковата молба. В обжалваното определение съставът на ВКС оставил без преценка твърдението на касаторите, че действителната цена надхвърля минимума от 5 000 лева и не съобразил представеното писмено доказателство за пазарната цена на дворното място. Иска се още допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по възобновено изпълнително дело, насочено срещу спорния имот.
Ответниците не са взели становища по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба и да прекрати производството по нея, съставът на ВКС, I-во г. о., приел, че предявените искове са за установяване на право на собственост върху масивен гараж със застроена площ от 24.35 кв. м. и прилежащите му идеални части от имот с идентификатор 72624.618.61.5. Данъчната оценка на обекта, според приложеното на л. 11 от първоинстанционното дело удостоверение, възлиза на 2 149.40 лева и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК представлява цената на иска за собственост. При тези данни и на основание на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Релевантните за настоящия случай обстоятелства по делото са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени положителни установителни искове, предявени от жалбоподателите – съпрузи, видно от исковата молба и уточнението към нея /л. 39 от първоинстанционното дело/, основани на придобивна давност изтекла по време на брака им, за право на собственост върху масивен гараж с идентификатор 72624.618.61.5, ведно с прилежащите идеални части от 85 кв. м. от дворно място с идентификатор 72624.618.61 по кадастралната карта на [населено място].
Към исковата молба е приложено удостоверение за данъчна оценка на гаража за сумата от 2 149.40 лева и тази сума ишците са посочили като цена на иска.
В първото открито заседание по делото, за което всички страни са били редовно призовани, въпросът за цената на иска не е повдиган.
При тези данни изводите в обжалваното определение се явяват правилни и се споделят от настоящия състав на ВКС, І-во г. о. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК по искове за защита на вещни права, какъвто е установителният иск за собственост, тази цена съвпада с данъчната оценка на имота, а ако няма такава – с неговата пазарна стойност. Субективното съединяване на искове не рефлектира върху цената им. Когато в първото заседание по делото въпросът за цената на иска, посочена в исковата молба, не е повдигнат от ответника или служебно от съда, тя се стабилизира такава, каквато е посочена и остава непроменена до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, освен ако не бъде променена по реда на изменение на иска по инициатива на ищеца. В случая ищицте са разполагали с възможността до приключване на съдебното дирене в първа инстанция съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК да коригират цената на иска, с произтичащите от това последици, чрез увеличение на размера му, ако са считали, че те или съдът са допуснали грешка относно цената на предявения иск. Данните по делото сочат, че това не е сторено. От друга страна, представеното с касационната жалба становище на лицензиран оценител за пазарната цена не може да бъде съобразено в производството по чл. 288 ГПК. Цената на иска се определя към момента на предявяването му и тричленният състав, който е бил сезиран с касационната жалба, не е имал основание да преценява нови доказателства във връзка с установяването й.
Наведеният довод за нередовност на исковата молба, респективно за недопустимост на първоинстанционното и въззивното решение, не може да се обсъжда в настоящото производство, тъй като не се включва в предмета му. Следва само да се посочи, че и при недопустимо въззивно решение цената на иска е обща предпоставка за допустимост на касационното производство.
Тъй като касационната жалба е подадена на 27.02.2015 г. – преди 07.07.2015 г., съгласно пар. 14 от ПЗР на ЗИДГПК /Обн., ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./ приложима за касационното обжалване е предходната редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК /Обн., ДВ, бр. 100/2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела. Разглежданият случай попада в това изключение и въззивното решение не подлежи на касационно обжалвано, както правилно е прието с обжалваното определение.
По аргумент от чл. 389, ал. 1 ГПК искането за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по възобновено изпълнително дело, е недопустимо отправено пред ВКС. Разгледано като искане по чл. 282 ГПК, то следва да бъде оставено без уважение. Въззивното решение не е осъдително, спирането е допустимо само след положителен резултат от проверката за допустимост на касационната жалба /което в случая не е налице/ и е обусловено от представяне на надлежно обезпечение, а изпълнението, чието спиране се иска, се развива по друго изпълнително основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 210/16.06.2015 г. по гр. д. № 2373/2015 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изп. д. № 20137390400394 на ЧСИ Сл. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: