3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 01.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6118/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от И. Д. Р. и Р. Д. И. чрез адвокат В. Ал. П. като пълномощник, срещу въззивното решение № 149 от 01.10.2015 г. в. по гр. д. № 183/2015 г. на Търговищкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация Г. В. Г. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за недопускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 343 от 05.06.2015 г. по гр. д. № 214/2015 на Тръговищкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, съставено от П. Б. Х., починал на 11.10.2014 г., и за отмяна на издадения въз основа на същото констативен нотариален акт № 17, том X., дело № 3560/03.12.2014 г. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
По делото не се спори, че завещанието е съставено и написано саморъчно от наследодателя и подписано от него. Видно от документа, под заглавието ”Саморъчно завещание”, в началото на текста след думата „Днес” е поставена дата, изписана така: „пети юли 2014 година”, а в края на документа има втора дата, която е различна от първата и е изписана само цифром: „05.06.2014 год.”. Втората дата е поставена на реда под този, на който е положен саморъчният подпис на завещателя, и е на един ред с изписани трите имена на завещателя „П. Б. Х.”. Завещанието е вписано в Службата по вписванията при Търговищкия районен съд и въз основа на него ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти, посочени в завещанието. При така установените факти и с оглед структурирането /изписването/ на последните редове от завещанието, въззивният съд приел, че втората дата е поставена след саморъчния подпис на завещателя и като недействителна не е елемент от съдържанието на изявлението в изискуемия от чл. 25, ал. 1 ЗНсл смисъл. Означена е само една дата – тази, написана в началото: „пети юли 2014 година“, завещанието съдържа необходимите реквизити: написано е саморъчно от завещателя, носи неговия саморъчен подпис и не страда от останалите пороци, изрично изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗН, поради което е действително и искът за прогласяване на нищожността му, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт за собственост, са неоснователни.
В касационната жалба се поддържа тезата, че както краткият подпис след думата „Завещател”, така и изписаните саморъчно три имена на завещателя, съставляват валиден подпис, като всеки от тях следва съответната дата: първият – изписаната в началото на завещанието, вторият – поставената на един ред с него дата, различна от първата. Налице са две дати, при които не може да се установи кога е написано завещанието и тъй като този негов съществен елемент не е налице, то е нищожно.
Във връзка с тези оплаквания е поставен въпросът: дали втората дата, написана от завещателя П. Б. Х. в края на завещанието, е част от завещателните разпореждания, и при наличие на две дати нищожно ли е завещанието и следва ли да се обяви нищожността му, както и на издадения въз основа на него констативен нотариален акт.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е подкрепено с решение № 398 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о., а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – с решение № 377 от 29.05.1995 г. по гр. д. № 321/1995 г. и решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/1991 г., двете на ВС, І-во г. о. Касаторът се позовава на тази част от решението по чл. 290 ГПК, според която законът не съдържа забрана подписът да се изразява в изписване на имената на завещателя – в случая е било изписано цяло име: лично, бащино и фамилно. Според второто решение, след като Законът за наследството не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя, то с изписване изцяло на собственото име, плюс съкратеното изписване на бащиното име, плюс цялото фамилно име след текста на завещателните разпореждания и думите „с подпис“, е спазено изискването на чл. 25, ал. 1 ЗНсл за подписване на завещанието. Според третия съдебен акт саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне – становище, застъпено и в решението по чл. 290 ГПК.
Поставеният въпрос изхожда от предпоставка, каквато не е налице, тъй като по делото не е установено оспореното завещание да има две дати. С полагането на съкратен подпис, който следва както поставената в началото на документа дата, така и завещателните разпореждания, съставянето на завещанието е завършено. Поради това датата, поставена на един ред с изписани трите имена на завещателя и различна от тази в началото на завещанието, не може да бъде съобразена и да обоснове извод за наличие на две дати, а оттам – и за нищожност на завещателното разпореждане. Следователно, правнорелевантните факти в разглеждания случай са различни от тези в представените съдебни решения /първото и третото/, поради което не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 за допускане на касационно обжалване. Не се установява противоречие между обжалваното решение и съдебната практика по въпроса какъв трябва да бъде подписът на завещателя /второто представено решение/. В случая въззивният съд не е съобразил изписаните три имена на завещателя не защото е приел, че това не удовлетворява изискването на закона за подписване на завещанието, а защото е намерил, че завещанието не страда от въведения от касаторите порок, който е свързан с датирането на завещанието като основание на иска за нищожност.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 400 лева по договор за правна защита и съдействие от 18.11.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 149 от 01.10.2015 г. в. по гр. д. № 183/2015 г. на Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. Р. и Р. Д. И. да заплатят на Г. В. Г. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 400 /четиристотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: