3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
С., 01.02.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1100/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Столична община – район „П.”, срещу въззивното решение № 1223 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 699/2011 г. на Софийския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 /доколкото част от представените решения нямат характер на задължителна съдебна практика/ и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 24.11.2010 г. по гр. д. № 5981/2009 г. на Софийския градски съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че учреденото на [фирма] право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в [населено място], район „П.”, съставляващ УПИ ІV, отреден за жилищно строителство и комплексно обществено обслужване, от кв. 18, м. „ [улица]-рамка-І-ва част” – Сухата река”, не е погасено по давност.
Въззивният съд приел, че срокът по чл. 67 ЗС, предвиждащ погасяването на правото на строеж при неупражняването му в петгодишен срок от учредяването, е давностен. Съдът изложил съображения, че установената в закона петгодишна давност започва да тече от възникването на фактическата възможност за реализиране на правото, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическо получаване на достъп до имота за суперфициара. В разглеждания случай на учредено с договор за замяна от 25.09.2003 г. право на строеж, срокът е започнал да тече от влизане в сила на 08.10.2008 г. на издаденото на 31.03.2008 г. разрешение за строеж № 189, и към датата на исковата молба-22.06.2009 г., не е погасено по давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в касационната жалба, касаторът поставя въпроса от кога започва да тече давностният срок по чл. 67 ЗС – от датата на сключване на договора, когато правото възниква и страните не са договорили различен срок от тази дата, или от други действия, с които се свързва вещноправният ефект на погасителната давност.
В съдебната практика е прието, че давността за погасяване на правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането /осъществяването/ му – в този смисъл са и представените от касатора съдебни актове: решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр. д. № 31/1990 г. на ВС, ІV- то г. о., и решение № 190 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 5045/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. Решение № 1477 от 28.12.2006 г. по гр. д. № 2141/2005 г. на ВКС, ІV-Б г. о., свързва началния момент на давността с издаването на административните актове за строеж, а не с фактическото започване на строежа. В решение № 57 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 17/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, е възприето по-широко разбиране, а именно, че давността започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическото получаване на достъп до имота за суперфициара. В същия смисъл се е произнесъл и съдът в разглеждания случай, при който в сключения между страните договор за замяна, учредяващ правото на строеж, страните не са договорили срок, с който да се свързва вещноправният ефект на погасителната давност. Касаторът се позовава и на решение № 4815 от 20.05.2002 г. по адм. д. № 10319/2001 г. на ВАС, ІІІ-то отд., но като постановено от административен съд, то не съставлява практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо и не се установява да са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по поставения въпрос.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно задължителното за съдилищата тълкуване на разпоредбата в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е налице, когато в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен правен въпрос, разрешаването на който допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, налага се осъвременяването й поради изменения в законодателството или обществените условия, както и когато има непълнота, неяснота или противоречие в закона. Липсват, а и не се сочат от касатора предпоставки за изоставяне на съдебната практика по въпроса за началния момент на погасителната давност по чл. 67 ЗС, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
След като към датата на предявяване на исковата молба срокът за реализиране на правото на строеж не е изтекъл, то и не стои за разрешаване вторият, поставен от касатора въпрос: ако в петгодишния срок е издадено разрешение за строеж, но не е било извършено каквото и да било действие по реализиране на строителството, т. е. налице е бездействие на приобретателя, следва ли да се черпят благоприятни прави последици, като отново се свързва датата на издаване на разрешението за строеж с погасителната давност, независимо че е налице бездействие и няма никакво извършено строителство в погасителния срок.
Третият поставен въпрос е: може ли да се прекъсва давността, предвидена в чл. 116 ЗЗД, от действия и факти, които не са изброени в закона, като например: с издаване на разрешението за строеж и от тази дата да започва да тече нова давност, и в тази връзка приложими ли са чл. 115, чл. 116 ЗЗД в контекста на чл. 67 ЗС, когато е издадено разрешение за строеж; може ли давността да се прекъсва и в други случаи, освен изрично предвидените в чл. 116 ЗЗД; допустимо ли е, прилагайки общите разпоредби за давността, в частност чл. 116 ЗЗД във връзка с чл. 67 ЗС, с издаване на разрешението за строеж да се прекъсва срокът по чл. 67 ЗС и от датата на прекъсване на давността да тече нов срок, след като в ЗЗД са посочени изрично случаите, в които давността може да бъде прекъсната.
В съдебната практика няма спор, че срокът по чл. 67 ЗС е давностен и за спирането и прекъсването му се прилагат общите разпоредби на чл. 115 и 116 ЗЗД /в този смисъл са и представените от касатора решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр. д. № 31/1990 г. на ВС, ІV- то г. о., решение № 190 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 5045/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., и решение № 57 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 17/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г. о./. В разглеждания случай този въпрос не е и от значение за решаването на делото, защото съдът не е направил такива правни изводи. Затова и не стои за разрешаване въпросът може ли да се прекъсва давността от действия и факти, които не са изброени в закона, като например с издаване на разрешението за строеж и от тази дата да започне да тече нова 5-годишна погасителна давност. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен от касатора въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1223 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 699/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: