Определение №309 от 1.7.2013 по ч.пр. дело №3690/3690 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 309
София, 01.07.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3690/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение от 14.03.2013 г. по ч. гр. д. № 857/2013 г. Софийският апелативен съд е отменил определението от 03.10.2012 г. по гр. д. № 11715/2012 г. на Софийския градски съд за допускане на обезпечение на предявени от К. С. Д. искове за собственост чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 201228380403751 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, и е обезсилил издадената обезпечителна заповед.
Срещу определението на въззивния съд е подадена частна жалба от молителката. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответника [фирма] [населено място] е постъпил писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.
С ТР № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ е прието, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване.
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., е създадено ново изречение трето на чл. 396, ал. 2 ГПК, според което в случай, че въззивният съд /при обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска/ допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1. По аргумент на обратното основание от посоченото правило, следва, че ако въззивният съд е отменил определение на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение и е намерил молбата за неоснователна, то постановеният от него съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Разглежданият случай е именно такъв, защото Софийският апелативен съд е приел молбата за обезпечение за неоснователна и след отмяна на първоинстанционното определение, с което обезпечението е допуснато, е обезсилил издадената обезпечителна заповед. Подадената частна жалба срещу така постановения съдебен акт на въззивния съд е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от К. С. Д. срещу определение от 14.03.2013 г. по ч. гр. д. № 857/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок ок съобщаването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top