О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 10. 07. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1718/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Р. М. Х. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение № 2125 от 13.11.2012 г. по в. гр. д. № 1330/2012 г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност и иска то да бъде отменено, а предявеният иск за ревандикация на недвижим имот да бъде отхвърлен. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация И. Л. П. – М., Т. Б. К., М. И. К., Т. Д. К., С. В. С., Д. П. С., Е. Г. Р. и Г. К. С. са подали писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение, след частична отмяна на решението от 23.06.2010 г. по гр. д. № 8027/2007 г. на Варненския районен съд, е уважен предявен срещу Р. М. Х. ревандикационен иск и същата е осъдена да предаде владението на жилище № 1, разположено в подпокривното пространство на жилищен блок № 10 в [населено място],[жк],[жк], с площ 71 кв. м., състоящо се от три стаи и сервизно помещение, притежаван от ищците в качеството им на етажни собственици на 75.91% ид. ч. от общите части на сградата.
По отношение на ответника О. Х. С., който не е обжалвал въззивното решение, искът е уважен в установителната част и в сила е оставено решението на районния съд за отхвърляне на искането за предаване на владението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е развила на първо място доводи за недопустимост на обжалваното решение. На второ място е поставила следните правни въпроси:
а/. към момента на учредяване на етажна собственост, извършено чрез продажба от общината по реда на НДИ /отм./, но без в цените на апартаментите да е включено и подпокривното пространство, представляващо обща по предназначението си част /предвид факта на наличието в него на жилища, отдавани под наем от самата община в продължение поне на 10 години преди това/, следва ли да се счита, че притежателите на апартаменти и на 75.91% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, са притежатели и на останалата невключена при ценообразуването на цените на апартаментите обща по предназначението си част, или последната продължава да е собственост на първоначалния собственик на цялата сграда – общината, представляващ и учредител на етажната собственост /с факта на продажба на 75.91% от собствеността на същата/ и
б/. счита ли се за учредител на етажната собственост първоначалният собственик, в случая държавата /общината/, която разпродава по реда на НДИ /отм./ жилища, находящи се в сгради – държавна /общинска/ собственост.
Предмет на предявените искове е жилище, разположено в подпокривното пространство на жилищен блок, етажната собственост в който е възникнала през 1991 г. чрез продажби от държавата по реда на Наредбата за държавните имоти /НДИ – отм./ на отделни жилищни обекти, каквито притежават ищците по делото.
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че обитаваното от ответницата, сега касатор, не отговаря на изискванията за жилище в подпокривното пространство, действали към момента на изграждането му /ЗТСУ и Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по Т. – отм./, и на действащите понастоящем, и следователно няма самостоятелен правен статут, включително и при настаняването на ответницата като наемател, когато етажната собственост вече е била възникнала. Спорното жилище, състоящо се от стаи за живеене и сервизно помещение, не е включено като самостоятелен обект в ценообразуването от 1990-1991 г., нито подпокривното пространство като част от общите части. След възникване на етажната собственост подпокривно пространство съставлява обща по предназначение част и доколкото няма решение на общото събрание за придаването му към самостоятелни обекти в сградата, то следва, че е общо на етажните собственици. Ищците са доказали качеството си на етажни собственици и са материалноправно легитимирани да искат ревандикиране на спорния имот, а ответницата, която го владее, не разполага с противопоставими права, поради което предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и доказан.
Не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо по съображенията в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът дали ищците са материалноправно легитимирани от гледна точка притежание на претендираното право на собственост е такъв по съществото на спора, а не по допустимостта на предявените искове.
По въпроса относно вещноправния статут на подпокривното пространство /тавана/ на сградите в режим на етажна собственост, поставен в изложението към касационната жалба, жалбоподателката се е позовала на ТР № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС. В него, като е разяснено кога то е обща част по предназначение и кога-обща част по естеството си, е взето отношение и по въпроса за ценообразуването и е посочено, че за разлика от общите части по естеството си, законът допуска възможност, при определени условия, общите части по предназначение да променят статута си и от такива за общо ползване на всички да станат общи само на лицата, чиито помещения обслужват, да се преустроят и разпределят между етажните собственици или да се придобият от трети лица.
В другия представен съдебен акт – решение № 173 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 2562/2008 г. на ВКС, І-во г. о., по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, е прието, че при тавана критерий за това дали е обща част по предназначение е възможността да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения.
Даденото от въззивния съд разрешение противоречи на посочената съдебна практика.
Третият представен акт – решение № 3333 от 11.11.2009 г. по гр. д. № 8026/2007 г. на Варненския районен съд, е бил подложен на преценка при предходното касационно обжалване /вж. определение № 1073 от 25.11.2011 г. по гр. д. № 929/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване може да се допусне по определен правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, като значението му се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването със съдебната практиката и закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело, а ВКС може да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, І-во г. о., приема, че в изложението е формулиран въпрос за правния статут на таванските помещения в жилищна сграда, етажната собственост в която е възникнала в резултат на продажби на жилища по реда на Наредбата за държавните имоти от 1975 г. /НДИ – отм./.
Въпросът е определящ за изхода на спора между страните, а противоречивото му разрешаване обосновава допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2125 от 13.11.2012 г. по в. гр. д. № 1330/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен предявен срещу Р. М. Х. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 106.50 /сто и шест лв. и 50 ст./ и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
При внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: