3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
С., 05.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 373/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 428 от 22.03.2011 г. по в. гр. д. № 2637/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в сила е оставено решение № 371 от 08.02.2010 г. по гр. д. № 1616/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Н. А. И., В. Х. А.-А. и А. Б. П., че Д. С. С. и М. Н. С. са собственици на апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], на ІV-тия жилищен етаж от жилищната сграда в УПИ ХІІ-234,235 от кв. 649, ведно с прилежащото избено помещение № 14, а А. П. е и осъдена да предаде владението на имота на собствениците му.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответниците Н. И. и В. А.-А., които относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и от ответницата А. П., която иска касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Д. Сп. С. и М. Н. С. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като поставените в жалбите въпроси са свързани с правилността на решението, а ако се допусне, то делото следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по въпросите относно смисъла на понятието „упражняване на правото на строеж” и кога може да се приеме, че то е погасено по давност при условията на чл. 67 ЗС.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че ищците, които закупили правото на строеж върху спорния апартамент с н. а. № 118/1997 г. от С. Б., действащ като едноличен търговец с фирма „Б.-С. Б.”, и съпругата му М. Б., не са изгубили правото си, тъй като нотариално заверената декларация от 20.04.2004 г. на прехвърлителите за отказ от учреденото им от собствениците на терена право, не е породила правни последици за ищците. Това е така, защото декларацията не е вписана и не е съставена във формата на нотариален акт, изискуема от закона по причина, че правото на строеж е учредено в също такава форма. Строителят не е бил вече собственик на правото на строеж, за да се разпорежда с него, собственици са били ищците, които не са дали съгласие за продажбата му на ответниците А.. Последните са го закупили с н. а. № 129/2004 г. от [фирма], на когото то е било учредено от собствениците на терена, след отказа от страна на С. и М. Б.. На следващо място въззивният съд приел, че правото на строеж по отношение на ищците не е било погасено /мотив, изтъкнат от строителя за извършения отказ/, тъй като срокът за погасяване започва да тече не от закупуването, а възникване на възможността за упражняването му. Сградата, в която се намира апартаментът, е била изградена в груб строеж до втора плоча през 1997 г., а след това до 2004 г. не са извършвани никакви строителни работи и тъй като апартаментът се намира на четвъртия етаж, то по отношение на ищците давностният срок за погасяване правото на строеж започва да тече от момента на започване на строителството на четвъртия етаж. Оттук въззивният съд заключил, че ищците са собственици на спорния по делото обект, което е и признато по отношение на ответниците А., които не упражняват фактическата власт, след като с н. а. № 14/2006 г. имотът е закупен от ответницата П. и затова последната е и осъдена да предаде владението на вещта на собствениците й.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено с жалбата на касаторите Н. И. и В. А., са поставени въпросите: от кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези, на които е учредено право на строеж от собствениците /на терена/ и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните приобретатели; ако не е реализирано правото на строеж за долния етаж, започнал ли е да тече срокът за погасяване по давност /на правото на строеж/ за етажа над него.
К. твърдят, че обжалваното решение противоречи на представени от тях решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Междувременно е прието ТР № 1/2011 г. от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено разрешение и на поставените от касаторите въпроси. При това положение касационното обжалване следва да се допусне на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Тъй като правното положение на касатора А. П. е в зависимост от изхода на предявения срещу останалите касатори иск, то и подадената от нея касационна жалба следва да бъде допусната за разглеждане по същество, макар приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено с жалбата, да не засяга въпросите за упражняването и погасяването на правото на строеж. Поставените от жалбоподателката два процесуалноправни въпроса: за процесуалния ред, по който е следвало да се развие производството спрямо нея като новоконституиран съгласно чл. 117 ГПК /отм./ ответник, и за приложението на чл. 127 и 128 ГПК /отм./ при предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, касаят правилността на въззивното решение и не са предмет на настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 428 от 22.03.2011 г. по в. гр. д. № 2637/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касаторите Н. А. И. и В. Х. А.-А. да внесат държавна такса за касационно обжалване в размер на 605 /шестстотин и пет лв./ лева общо; същата сума следва да бъде внесена и от касатора А. Б. П., в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представят квитанции за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: