3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 04.11. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3416/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Е. П. В. е обжалвала въззивното решение № 100/12.03.2015 г. по гр. д. № 821/2014 г. на Софийския окръжен съд с искане то да бъде отменено като неправилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК чрез пълномощник – адвокат, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.
Ответницата И. И. В. е подала писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразила становище, че жалбата не следва да се разглежда по същество.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд отменил решение № 159 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 464/2013 г. на Ихтиманския районен съд и вместо него допуснал делба на двуетажна жилищна сграда, две стопански сгради и гараж, построени в дворно място, съставляващо УПИ І-272 от кв. 19 по плана на [населено място].
Въззивният съд приел, че страните са съсобственици на сградите при равни права – по 1/2 ид. ч., на основание наследствено правоприемство от П. Н., починал на 14.01.2002 г. Възражението на ответницата, сега жалбоподателка, за придобиване дела на ищцата по давност, съдът намерил за неоснователно. За да придобие частта на сънаследницата си, тя следва да установи, че е отблъснала владението й и е довела до знанието й своето намерение да свои имотите само за себе си. В случая това не е сторено. Макар да владее имота от 2002 г. и понастоящем, ответницата не е доказала да е установила владение само за себе си чрез оборване на презумпцията, че държи частта на другата сънаследница за нея.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: какви са предпоставките за придобиване на имот по давност от съсобственик и прилагането на давността от съда. Жалбоподателката счита, че обжалваното решение противоречи на ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 976/17.03.2010 г. по гр. д. № 2769/2008 г. на ВКС, І-во г. о., по чл. 290 ГПК. В тези решения се приема, че позоваването на придобивната давност може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Жалбоподателката се позовава на още един съдебен акт, постановен по реда на чл. 290 ГПК: решение № 5/21.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Според него след като един от сънаследниците е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт, отблъсвайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си, той може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен давностен срок, ако в този период упражнява фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. Обжалваното решение не противоречи, а съответства на посочената задължителна съдебна практика, видно от изложените в него мотиви. Изтичането на законоустановения срок на владението и позоваването чрез възражение на придобивна давност по предявен срещу владелеца иск, не са достатъчни за основателност на възражението, тъй като ответницата, която владее имота от 2002 г. и е извършила в него ремонти и подобрения, не е установила в процеса такива действия, които да са насочени към отричане владението на ищцата. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Останалите съдебни актове, на които жалбоподателката се позовава, не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване, защото са постановени в производства по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението жалбоподателката е поставила и въпроса: следва ли съдът да прецени приетите по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Позовава се на решение № 166/26.03.2009 г. по гр. д. № 6240/2007 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено по реда на ГПК /отм./, което е израз на последователната съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 235, ал. 2 ГПК, че събраните доказателства следва да се обсъдят в тяхната съвкупност, да се съпостави казаното от разпитаните по делото свидетели със съдържащите се в писмените доказателства данни. Въззивният съд не е процедирал в противоречие с тази практика, съставляваща основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото е изложил, макар и пестеливи, съображения защо счита, че владението на ищцата не е отречено. Освен това съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът, по който може да се допусне касационно обжалване, не следва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от съда или с обсъждането на събраните по делото доказателства, а поставеният в случая въпрос е именно такъв. Обжалваното решение съдържа преценка относно наличието на признаците на владението, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалите представени съдебни актове са определения по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, а те, както беше посочено, не обосновават допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация не е представила доказателства за сторени в настоящото производство разноски и не е поискала присъждане на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение № 100/12.03.2015 г. по гр. д. № 821/2014 г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: