3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434
София, 09.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1770/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от [фирма] [населено място] срещу въззивното решение № 1961 от 28.10.2014 г. по в. гр. д. № 639/2014 г. на Софийския апелативен съд. Касаторът е развил оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна иска, поради нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост.
Ответникът по касация З. Г. М. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, от третото лице – помагач на страната на касатора „С. Б. П. Ф.” А. не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 28.02.2011 г. по гр. д. № 1098/2009 г. на Софийския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че З. М. е собственик на 29/1 000 от дворно място с площ 10 298 кв. м., съставляващо имот пл. № 2332 от кв. 166 по плана на [населено място] от 1955 г., имот № 4241 от кв. 206 по плана от 1978 г., попадащ в границите на ПИ с идентификатор 65231.913.302 с площ от 53 047 кв. м. по кадастралната карта на града, без обект с кадастрални идентификатори № 65231.913.302.3 и № 65231.913.302.4 с обща застроена площ 118.00 кв. м. и обект с кадастрален идентификатор № 65231.913.302.14 с обща застроена площ 57.00 кв. м., и касаторът е осъден да предаде на собственика владението на имота.
В касационната жалба на първо място се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено, въпреки че ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение да индивидуализира предмета на спора.
В тази връзка в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: допустимо ли е въззивният съд по свой почин /служебно/ да добави липсващата индивидуализация за спорния имот, когато ищецът не е изпълнил своето задължение да стори това.
В изложението са поставени и следните въпроси: 1. може ли въззивният съд при повторното разглеждане на делото да не спази задължителните указания на ВКС за индивидуализиране и изключване на правото на строеж върху сградите, изградени след национализирането на имота, като част от задължителните указания по прилагането на материалния закон – ЗВСОНИ, в т. ч. за съдържанието на правните последици в рамките на фактите, които ВКС е приел за установени по делото и релевантни за изхода на спора; 2. за релевантния момент, към който настъпва материалноправната последица по ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността и респективно за изключване на суперфициарните права върху имота, който се възстановява; 3. когато в имота е реализирано застрояване /мероприятие/, в резултат на което имотът е бил изцяло застроен и е реализирано благоустрояване по начин, че не остава незастроена част, която би могла да се обособи в самостоятелен имот, според ТР № 1/17.05.1995 г. по т. д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВКС възстановяване на собствеността не следва да настъпва.
Делото е за втори път във ВКС, след като при предходното разглеждане с отменителното решение № 6 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 4009/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е прието, че ответното дружество /сега касатор/ не притежава противопоставими на ищеца права спрямо имота, с изключение на правото на строеж върху построените след одържавяването сгради, за които не е настъпила реституция и те са останали с режим на суперфициарна собственост. Тъй като при уважаване на ревандикацията правото на строеж следва да се изключи, а липсват данни за неговата индивидуализация, делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указания за назначаване на съдебна експертиза, която да установи обема на правото на строеж чрез посочване на местоположението в рамките на имота, на застроената площ и етажност на сгради 1, 4, 8, 9, 10 и 11, за които е имало данни, че понастоящем са съборени. Указано е да се установи и настоящата индивидуализация на имот пл. № 4241 от кв. 206 по плана на [населено място] от 1978 г., съобразно кадастралната карта и подробния устройствен план, и тя да бъде отразена в акта на съда.
При новото разглеждане на делото въззивният съд приел, че при преценката кое се възстановява на ищеца, кое от построеното след 1949 г. остава в режим на суперфициарна собственост на ответното дружество, и в какъв обем е правото на строеж, следва да държи сметка за актуалното състояние на сградите. Съобразно установеното със заключение на техническа експертиза, че към настоящия момент са налични в съответните строителни обеми само две от построените след одържавяването сгради, е прието, че спрямо тях реституционният ефект не е настъпил и те са останали суперфициарна собственост на ответника. Въззивният съд приел, че с актуалните кадастрална карта и кадастрален регистър обозначението на възстановения поземлен имот не се е променило спрямо описанието му в обжалваното първоинстанционно решение, но уточнил, че ревандикацията касае само поземления имот, без съществуващите в момента сгради, намиращи се в режим на суперфициарна собственост на ответника.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължителността на указанията на Върховния касационен съд при връщане на делото за ново разглеждане, дадени по иск за собственост на възстановен по ЗВСОНИ недвижим имот, относно индивидуализацията на тази част от имота, върху която ответникът по иска притежава право на строеж за сградите, изградени след национализацията. Въпросът е определящ изхода на спора за ревандикация предвид приетото от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, че от ревандикацията следва да се изключи обемът на правото на строеж за конкретно посочени шест сгради, докато въззивният съд е съобразил само две, и в този смисъл е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение следва да бъде преценено при съпоставка със задължителната съдебна практика, илюстрирана от касатора с решение № 195/04.07.2012 г. по гр. д. № 632/2011 г., решение № 28/04.05.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г., двете на ВКС, І-во г. о., и решение № 193/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о. Разглеждайки така поставения въпрос, касационната инстанция ще се произнесе и по допустимостта на въззивното решение в аспекта, поставен от касатора. Останалите въпроси касаят правилността на обжалваното решение и са предмет на производството по разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1961 от 28.10.2014 г. по в. гр. д. № 639/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 813.54 /осемстотин и тринадесет лв. и 54 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
При внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: