3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
С., 10.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 354/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от В. К. Р., срещу въззивното решение от 22.12.2010 г. по в. гр. д. № 639/2010 г. на Шуменския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация З. С. К. не е подал писмен отговор.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на иска за делба е апартамент в [населено място],[жк], ведно със съответното избено помещение, идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, който съделителите – бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, закупили по време на брака си с н. а. № 96/2003 г.
След подаване на исковата молба за делба при равни дялове, ищецът З. К. е въвел твърдения, че в закупуването на имота е вложил 4 500 лева лични средства и поради това е предявил инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 2 СК за признаване на съответната част от придобитото за лично притежание.
Ответницата по иска, сега касатор, като е оспорила иска за частична трансформация, с възражение по чл. 23, ал. 2 СК е въвела твърдение, че е участвала в закупуването със свои лични средства в размер на 3 000 лева /1 000 щатски долара и 1500 лева/, които й били дарени от нейните майка и сестра.
Въззивният съд, след като обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с доводите на страните, приел за установено и двамата съделители да са вложили лични парични средства в закупуването на имота и поради това притежават по 3 000/13 000 ид. ч. на лично основание. Останалите 7 000/13 000 ид. ч. са придобити в режим на съпружеска имуществена общност и подлежат на делба при равни части. Ето защо с обжалваното решение е потвърдено решение № 450 от 27.08.2010 г. по гр. д. № 202/2009 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че 3 000/13 000 ид. ч. са лична собственост на З. К. поради трансформация на негови лични средства на основание чл. 23, ал. 2 СК, а делбата на апартамента е допусната при равни дялове.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че при разглеждане на делото и постановяване на решението са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е допуснал исканите с въззивната жалба доказателства, с които спорът щял да бъде изяснен, че съдът следвало да спре делото и да го изпрати на прокуратурата с оглед извършени от свидетелка на ищеца престъпление, а не да кредитира нейните показания, че неправилно е преценил събраните по делото доказателства, което е довело до необосновани изводи и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Относно допускането на касационното обжалване жалбоподателката се основава на това, че първоинстанционният съд не е приел иска на ищеца по чл. 23, ал. 2 СК, а при липса на определение за приемането му не е имал никакво основание да се произнася по него; че съдът избирателно обсъдил и неправилно възприел свидетелските показания; че на практика жилището било заплатено със събраните на сватбата 10 000 лева и дарените от майката и сестрата на жалбоподателката 3 000 лева; че липсва каквато и да е конкретика за вложени лични пари на ищеца, а в тези случаи практиката на ВКС е, че не може да се приеме, че такива са вложени при закупуване на имота. Представя решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ и определение по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Касационното обжалване се допуска само по определени правни въпроси, по които въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС; по които има противоречива съдебна практика или които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че тези правни въпроси трябва да бъдат посочени в изложението към касационната жалба, като Върховният касационен съд няма правомощието сам да ги определя, нито да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да ги уточни или конкретизира. Въпросите не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е даде отговор на правни въпроси, а не да се занимава за трети път с фактите по делото.
В настоящия случай не е формулиран правният въпрос, по който жалбоподателката иска допускане на касационното обжалване. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 на посочения тълкувателен акт. Освен това жалбоподателката, макар да поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не се е позовала на задължителна съдебна практика, на която да противоречи даденото от въззивния съд разрешение.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От прегледа на представените р. № 473 от 20.05.2009 г. по гр. д. № 941/2008 г. и р. № 321 от 03.04.2009 г. по гр. д. № 75/2008 г., двете на ВКС, І-во г. о., се констатира, че в случая няма противоречие между въззивното решение и приетото в посочената от жалбоподателката практика на Върховния касационен съд. Преценката за наличие на основания да се признае дял поради трансформирано лично имущество е извършена въз основа на доказателствата по всяко дело за това дали закупуването на имот по време на брака е и с лично имущество, придобито по дарение, и дали личните средства са били вложени при закупуването. Фактическите и правни изводи в отделните съдебни актове са резултат от тълкуване на конкретните правнорелевантни факти по всяко дело и на правните последици от осъществяването или неосъществяването на тези факти, а не от противоречиво разрешаване на даден правен въпрос.
Определение № 107 от 13.02.2009 г. по гр. д. № 4288/2008 г. на ВКС, І-во г. о., не се включва в обхвата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК според разясненията в т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. То е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и с него не се дава разрешение по същество на даден правен спор.
Доводите в изложението не са съвместими и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена – т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочено с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се повтарят част от оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на съда при обсъждане на доказателствата по делото. По същество те съставляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението, но не и основания за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е и налице, тъй като по разрешаването на спорове между бивши съпрузи, при претенция за пълно или частично преобразуване на лично имущество, вложено при придобиването на конкретни вещи по време на брака, има формирана трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Хипотезата, пред която страните са изправени, не разкрива някаква специфика и затова разглеждането на настоящия случай не би допринесло и за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Поставеният процесуален въпрос за липсата на определение за приемане искането на ищеца по чл. 23, ал. 2 СК, при твърдения в исковата молба за равни дялове, също не обосновава необходимост от произнасяне от касационната инстанция. С постановяване на определение в искания от жалбоподателката смисъл съдът би внесъл яснота в предмета на делото, но липсата му не опорочава последващите процесуални действия, включително и постановения съдебен акт, щом предпоставките за извършването им са били налице.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.12.2010 г. по в. гр. д. № 639/2010 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: