2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 16.01.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6029/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 250, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3991/23.09.2014 г. срещу определение № 299/11.09.2014 г. по ч. гр. д. № 201/2014г. на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молба № 3350/20.08.2014 г. от Х. А. М., за допълване на определение № 267 от 12.08.2014 г. по същото дело.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и процесуалните правила и иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК формулира следния правен въпрос, по който счита, че въззивният съд се е произнесъл с обжалвания акт, уточнен от настоящия състав така: „едностранното намаляване на продължителността на работния ден от работодателя от осем на седем часа може ли да обуслови правен спор и ако да – дали искът за разрешаването на такъв спор е конститутивен или установителен”. Поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от страна с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 4 вр. чл. 250, ал. 3 ГПК на обжалване съдебен акт.
Въпреки това настоящият състав намира, че касационно обжалване на атакувания акт не следва да се допуска.
С определението, чието допълване е било поискано, е прието, че липсва правен интерес за ищеца от предявения иск за отмяна на заповед № 8/30.09.2013 г. за намаляване продължителността на работния му ден и е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството при условията на чл. 130 ГПК поради недопусимост на така предявения иск.
Пред въззивния съд настоящият жалбоподател е обосновал исканото допълване с твърдяно непроизнасяне на съда по оплакването му, че по друго дело в същия съд, по казус, идентичен на този, за който е предявил иск, съдът е приел иска за допустим, а също и че няма произнасяне по въпроса как се изчислява осигурителният стаж съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО.
За да остави без уважение молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на определението от 11.09.2014 г., въззивният съд приел, че изчисляването на стажа е въпрос по съществото на спора и не касае прекратяването на производството по приетия за недопустим иск. Приел също така, че произнасянето му по спора, а именно допустимостта на иска, е подробно мотивирано, а това, че друг съд е приел обратното по идентичен казус, не може да обвърже настоящия съдебен състав. Приел и, че по отношение на диспозитива на съдебния акт не са наведени оплаквания за непълнота.
Следователно, поставеният правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда да отхвърли молбата за допълване на определение № 267/12.08.2014 г. Това, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да не бъде допуснато до касационен контрол определение № 299/11.09.2014 г. по в. ч. гр. д. № 201/2014 г. на Търговищкия окръжен съд.
Следва да се отбележи също така, че жалбоподателят не е представил и копия от влезлите в сила съдебни актове, обосноваващи наличието на твърдяното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 299/11.09.2014 г. по ч. гр. д. № 201/2014 г. на Търговищкия окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: