4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
С., 21.05. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 345/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 178 от 02.02.2012 г. по в. гр. д. № 2176/2011 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил решение № 1983 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 9981/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен от Р. П. П. срещу Й. И. Ч. за преустановяване на всички правни и фактически действия по осъществяване на строителство на тавански жилищен етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица], попадаща в ПИ № 56784.519.377 по кадастралната карта на [населено място].
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е основан на твърденията, че ответникът се е снабдил със строителни книжа, необходими за надстрояване на тавански етаж, без да има учредено от ищеца /сега касатор/ право на надстрояване, при което се завземат общи части на сградата, съответно намаляват се, както и квотата на ищеца в тях, ограничава се функционалността им, увеличават се неудобствата, свързани с тяхното ползуване, променя се конфигурацията на покрива и на общите части, накърняват се здравината и устойчивостта, включително и земетръсната, на сградата.
По делото е установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от дворното място, както и на жилищен етаж, два магазина, избено помещение и идеални части от общите части на сградата, построена в това място; ответникът притежава третия жилищен етаж от сградата, стълба за тавана и тераса, две тавански помещения, от които едното преходно, магазинно помещение, идеални части от общите части на сградата и 1/4 ид. ч. от мястото.
По искане на ответника е проведена административна процедура, като след изразено съгласие от ищеца и от останалите собственици на отделни обекти в сградата с нотариална заверка на подписите, е издадено разрешение за строеж от 25.07.2006 г. за обект „преустройство на тавански помещения в жилище с реконструкция на дървена покривна конструкция”. Видно от представената декларация от 29.01.2001 г., нотариално заверена с рег. № ІІІ-390 от с. д. на нотариус рег. № 072 Т. Д., ищецът е съгласен с преустройството на тавански помещения в жилище.
Съдът в двете инстанции /съгласно чл. 272 ГПК въззивният съд препратил към мотивите на първоинстанционния/ приел за установено, че на тавана на сградата съществува едно преходно помещение /собствено на ответника/, а останалата му част представлява неизползваемо подпокривно пространство – обща част на сградата. За да се приеме, че са касае за обща по естеството си част, е необходимо до неизползваемия таван да няма и достъп, а в случая достъп е налице – таванското подпокривно пространство е достъпно единствено от жилището на ответника чрез тясна стръмна стълбичка.
Съдът приел, че разрешеното строителство не може да се квалифицира като надстрояване, тъй като то предполага изграждане на изцяло нов етаж, какъвто не е съществувал, както и че същото попада в хипотезата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ /не на чл. 185, ал. 3 ЗУТ – когато с проекта за преустройство се предвижда присъединяване на обща част в сграда – етажна собственост, към самостоятелен обект в етажната собственост или създаване на самостоятелен обект от обща част на сграда – етажна собственост, се сключва договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост; въз основа на одобрения проект и на договора се издава разрешение за строеж/. И щом е спазено изискването за писмено съгласие от останалите собственици /възможно е ищецът да не е бил наясно за какво точно се иска съгласието му, но той не може да черпи права от това/, не е налице основание да се приеме, че преустройството накърнява правото на собственост на ищеца върху идеални части от тавана като обща част на сградата. В приетите по делото заключения не се съдържат констатации, които да дават основание да се приеме, че в резултат от преустройството би се застрашила здравината на сградата, като изводите на вещото лице А. Т. във връзка със сеизмичната й сигурност не са възприети от вещите лица по тричленната експертиза.
Оттук съдът заключил, че не е налице неоснователно /незаконно/ действие, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. При това положение и тъй като действията по снабдяване със строителни книжа вече са приключили и не могат да бъдат преустановени, както и че по принцип е недопустима забрана за извършване на действия, които са правно регламентирани и допустими, искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е отхвърлен като неоснователен.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва, че при определяне на спорния обект като обща по предназначение част въззивният съд не е съобразил събраните по делото доказателства и се е произнесъл в противоречие с ТР № 39 от 23.06.1986 г. по гр. д. № 8/1986 г. на ОСГК, даващо разяснения коя част е обща по естеството си и че такава част не може да се преустройва и разделя между етажните собственици; в противоречие със същия тълкувателен акт е изводът, че няма противоправни действия от страна на ответника по проектиране и одобряване на строителни книжа за строителството на спорния тавански етаж; че окръжният съд не е съобразил от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК, според което при разрешаването на въпроса налице ли е въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита, следва да се съобразяват и констатациите на техническите органи, както и да се преценяват тяхната действителност и обвързващо значение, включително и по отношение на потърсилия правната защита чрез иска.
Посочените от касатора тълкувателни решения от 1985 и 1986 г. не попадат в категорията съдебни актове, съставляващи задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото съгласно чл. 52, ал. 1 ЗУС от 1976 г. /отм./ служат за ръководство на съдилищата. Освен това ТР № 39/1986 г. е във връзка с портиерското жилище в сграда-етажна собственост и е неприложимо към разглеждания случай. Всъщност, въпросите във връзка с подпокривното пространство в етажна собственост са разгледани в ТР № 34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС, част от мотивите към което е представена с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Или, ТР № 31/84 г. и ТР № 34/83 г. биха съставлявали основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не се разкрива обжалваното въззивно решение да им противоречи.
В разглеждания случай съдът е приел, че частта от подпокривното пространство, извън притежаваното от ответника преходно таванско помещение, би била обща по естеството си и не би могла да се преустройва, ако до нея нямаше достъп от нормална /редовна/ стълба – становище, застъпено и в ТР № 34/83 г. на ОСГК. В хипотезата, пред която страните са изправени, има достъп, и следователно изводите относно спорната обща част като такава по предназначение, а не по естеството си, са резултат от възприетата от съда фактическа обстановка, а не от противоречие с тълкувателния акт. Наред с това съдът е приел, че законът допуска при определени условия промяна в предназначението на обща по естеството си част и в случая те са уредени в чл. 185, ал. 2 ЗУТ, като строителните книжа са издадени при съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е поставил въпрос за тълкуването и прилагането на тази правна норма, която е определяща за изхода на делото, поради което и не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество.
Обжалваното въззивно решение не противоречи и на разрешенията в ТР № 31/84 г. по приложението на чл. 109, ал. 1 ЗС и преценката на административните актове във връзка със строителството. Изводът, че предвиденото преустройство не накърнява правото на собственост на ищеца върху идеални части от тавана като обща част на сградата и следователно негаторният иск е неоснователен, не се дължи на противоречие със съдебната практика като основание за допускане на касационно обжалване. Той е резултат от дейността на съда по обсъждане на доказателствата и формиране на правните изводи, а дали фактическите констатации съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Този въпрос касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива в случая не са налице.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят 300 лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 178 от 02.02.2012 г. по в. гр. д. № 2176/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. П. П. да заплати на Й. И. Ч. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 300 /триста лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: