2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 13.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6011/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6008/12.11.2015 г. на П. Н. Г. чрез адв. М. А., срещу определение № 298 от 28.10.2015 г. по в. ч. гр. д. № 370/2015 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 05.10.2015 г. по гр. д. № 2213/2015 г. на Ямболския районен съд за прекратяване на производството спрямо Г. Т. П. – един от ответници по молба за издаване на заповед за защита по чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ като недопустимо.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен в противоречие с чл. 3 ЗЗДН, очертаващ кръга на лицата, срещу които може да бъде поискана и издадена ограничителна заповед. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за противоречие на приетото от въззивния съд със задължителната практика на ВКС, алтернативно – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за противоречива съдебна практика.
От ответниците в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва жалбата както досежно наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и по основателност.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и редовна, но се явява недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното производство е образувано пред Софийския районен съд по гр. д. № 47814/2015 г. по молбата на П. Н. Г. с искане по чл. 5 ЗЗДН за издаване на заповед за защита, основано на твърдения за извършено спрямо нея домашно насилие, срещу Д. Г. Т. – неин бивш съпруг, Д. Д. Т. – нейна дъщеря и Г. Т. П. като лице във фактическо съжителство с дъщеря й, като извършители.
С определение № 80 от 14.08.2015 г. на Софийския районен съд по съд по гр. д. № 47814/2015 г. производството е прекратено и изпратено по компетентност по правилата на местната подсъдност на Ямболския районен съд.
С протоколно определение от 05.10.2015 г. по гр. д. № 2213/2015 г. Ямболският районен съд прекратил производството спрямо Г. П., приемайки, че като лице във фактическо съжителство с дъщерята на молителката, съгласно чл. 3 ЗЗДН той не може да отговоря по реда на този закон. Това определение е потвърдено от Ямболския окръжен съд с акта, който се обжалва сега.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС като касационна инстанция, независимо от това, че попадат в хипотезите на чл. 274, ал. 3, т.т. 1 и 2 вр. чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, определения, постановени в производства, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е именно такова – въпреки че е прекратително, така – преграждащо развитието на производството спрямо определен ответник, то е поставено от въззивен съд като втора инстанция в производство, развиващо се по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с искане за защита на пострадалото от домашно насилие лице. Съгласно чл. 17 ЗЗДН производството по такава молба е уредено като двуинстанционно. Решението на първоинстанционния районен съд съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред съответния окръжен съд, а съгласно чл. 17, ал. 6 ЗЗДН решението на окръжния е окончателно. След като касационният контрол спрямо това решение изрично е изключен от ЗЗДН, който е специален спрямо ГПК, то недопустимо е съображения за неговата касационна обжалваемост, респективно – за обжалваемост и на определения, постановени в същото производство, да се търсят в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната касационна жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 6008/12.11.2015 г., подадена от П. Н. Г. срещу определение № 298 от 28.10.2015 г. по в. ч. гр. д. № 370/2015 г. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 6011/2015 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: