3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 348
София, 09.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3507/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2699/18.03.2015 г., подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от А. Х. Т. като баща и законен представител на малолетния Б. А. Т., срещу решение № 39 от 05.02.2015 г. по в. гр. д. № 964/2014 г. на Хасковския окръжен съд /с характер на определение/, с което производството, образувано по въззивни жалби срещу решение № 212 от 26.09.2014 г. по гр. д. № 533/2014 г. на Свиленградския районен съд, е прекратено.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания акт, тъй като въззивният съд неправилно приел, че той не е активно легитимиран да обжалва решението по прекратяване на предоставена мярка за закрила на детето по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/. Изтъква още, че малолетното дете не е било конституирано като страна в първоинстанционното производство и участието му не е осигурено нито чрез законен, нито чрез особен представител.
Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ [населено място] е подала писмен отговор, в който излага доводи по същество в защита на поисканото от нея прекратяване на мярката, но не и по предмета на настоящото дело, поради което те не следва да бъдат обсъждани.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:
Производството по гр. д. № 533/2014 г. на Свиленградския районен съд е образувано по молбата на ДСП [населено място] с искане за прекратяване на предоставената с решение № 92 от 04.04.2011 г. по гр. д. № 204/2011 г. на същия съд мярка за закрила на малолетния Б. А. Т. по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД, а именно настаняване в семейството на бабата и дядото по бащина линия.
За да прекрати производството пред себе си като въззивна инстанция по жалбите на майката И. Атанасова Атанасова и на бащата А. Х. Т., Хасковският окръжен съд приел, че те изхождат от лица, които не са страни в производството по прекратяване на предоставената мярка, тъй като същото е образувано по искане на ДСП [населено място], и не разполагат с активна процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка да обжалват първоинстанционното решение. Затова и производството по техните жалби се явява недопустимо.
Крайният правен извод на въззивния съд не се споделя от настоящия състав на ВКС, като съображенията за това са следните:
Производствата пред съд по предоставяне на мерки по реда на ЗЗакрД, респективно – по тяхното прекратяване, са производства по спорна съдебна админстрация на правоотношения, свързани с постановяване на мерки за закрила на деца. Една от тях е настаняване на дете извън семейството. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЗакрД настаняването, постановено от съда по реда на чл. 28 с. з., се прекратява по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на Дирекция „Социално подпомагане“, на родителите на детето или на прокурора. В случая родителите на малолетното дете не са титуляри на искането, поради което не са страни по делото и не са активно легитимирани да обжалват решението за прекратяване на мярката. Производствата по ЗЗакрД са предвидени с цел защита правата и интересите на детето, а не на лицата, при които то е настанено, или на неговите родители.
В производствата по прекратяване настаняването на детето извън семейството, аналогично приложение следва да намери чл. 28, ал. 3 ЗЗакрД, съгласно която съдът разглежда искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15. Според чл. 15, ал. 1 и 2 ЗЗакрД във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то се изслушва задължително /ал. 1/, освен ако това би навредило на неговите интереси, или може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие /ал. 2/. В чл. 15, ал. 8 ЗЗакрД изрично е записано, че детето има право на правна помощ, както и право на жалба във всички производства, с които се засягат негови права или интереси. Следователно, на детето е предоставено качеството на страна, респективно – на жалбоподател в тези производства. Релевантна за случая е и разпоредбата на чл. 15, ал. 7 ЗЗакрД, съгласно която ДСП представлява детето само в предвидените от закон случаи, което налага извода, че във всички останали хипотези, в които законът не посочва, че ДСП е представител на детето, то се представлява от своите законни представители. Видно от първоинстанционното производство, детето не е било конституирано като страна и не е взело участие в делото чрез законен или особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК. Няма и данни родителите или поне един от тях, да са надлежно призовавани в първата инстанция – макар и посочени в списъка на лицата за призоваване, съобщения не са им изпращани.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЛС малолетните извършват правни действия чрез своите законни представители – родители или настойници. Последните, съгласно чл. 28, ал. 4 ГПК, са процесуални представители на посочената категория лица в гражданските производства. Следователно, в производството по предоставяне или прекратяване на мярка за закрила, детето осъществява своето право на участие като страна и реализира правото си на жалба, когато е малолетно, чрез родителите или настойниците си, заедно или поотделно, като негови законни представители. Достатъчно е то да се представлява само от единия родител или настойник, а когато е налице противоречие между представител и представляван, съдът е длъжен да назначи особен представител съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК. В тези производства Д. не представлява детето, защото това за случая не е изрично посочено в закона. От съдържанието на подадената до окръжния съд въззивната жалба на А. Т. е видно, че той я е подал в качеството на баща и законен представител на малолетното си дете, като по делото не е спорно, че именно на него е предоставено упражняването на родителските права /вж. въззивната жалба на майката/.
С оглед на всичко изложено може да се направи извод, че в конкретния случай А. Т. е активно легитимиран да обжалва решението по прекратяване на мярката за закрила като законен представител на малолетния си син, поради което обжалваното решение, с характер на определение, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по същество на подадената от него жалба. Видно от данните по делото, роденото на 02.06.2005 г. дете е навършило в хода на процеса 10-годишна възраст – факт, който следва да бъде съобразен служебно от въззивния съд при новото разглеждане на делото.
В останалата част – по въззивната жалба на майката И. Атанасова, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение № 39 от 05.02.2015 г. по в. гр. д. № 964/2014 г. на Хасковския окръжен съд /с характер на определение/, в частта, с която въззивната жалба на А. Х. Т. като баща и законен представител на малолетното дете Б. А. Т. е оставена без разглеждане и производството е прекратено.
ВРЪЩА делото на Хасковския окръжен съд за произнасяне по същество по въззивна жалба № 11210/23.10.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: