5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 14.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 865/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от етажната собственост на блок „В” в к. к. „О. Б. Р.» в [населено място], срещу въззивното решение № І-132 от 16.10.2013 г. по в. гр. д. № 1557/2013 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
В исковата молба, подадена от ответника по касация [фирма], са въведени твърдения за нарушаване на процедурата по свикване на проведеното на 11.07.2012г. общо събрание на етажната собственост и за нарушения при провеждането на самото събрание.
Данните по делото сочат, че общото събрание е свикано от [фирма] по реда на чл. 12, ал. 6, предл. посл. ЗУЕС, която касае нововъзникнала етажна собственост. Според въззивния съд съобразно приложените нотариални актове, разрешение за строеж и приемане на сградата, същата е въведена в експлоатация на 17.10.2005 г., от което следва, че не е нова и хипотезата на посочената норма не е налице-общото събрание не може да бъде свикано по този ред. На следващо място съдът намерил, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 12 ЗУЕС за валидно свикване на общо събрание – касаторът се позовава на тези по ал. 2 и 5. Видно от приложената покана за свикване на общото събрание, инициатор е само [фирма], като в нея не е упоменато, че дружеството действа като пълномощник на други трима собственици, няма и приложено пълномощно в тази насока, следователно не е неприложим и редът по чл. 12, ал. 2 ЗУЕС /писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата/. Във връзка с наличието на неотложен случай – понятие, дефинирано в пар. 1, т. 16 от ДР на ЗУЕС, ответната етажна собственост не твърди и не навежда обстоятелства; от представеното решение по гр. д. № 901/2011 г. на Несебърския районен съд е видно, че последното общо събрание е било проведено на 13.07.2011 г., поради което е следвало да мине една година /т. е. след 14.07.2012 г./, а към 28.06.2012 г., когато е залепена поканата, не е бил изтекъл изискуемият от чл. 12, ал. 5 ЗУЕС едногодишен срок от последното общо събрание. В тази връзка неправилни се явяват изводите на районния съд за липса на законосъобразно конституирани органи в етажната собственост. Съгласно чл. 21 ал. 2 ЗУЕС старият управителен съвет изпълнява функциите си до избора на нов, поради което неправилно е прието, че липсват органи на управление.
По тези съображения с обжалваното решение въззивният съд отменил решение № 75 от 17.04.2013 г. по гр. д. № 735/2012 г. на Несебърския районен съд и вместо това отменил всички решения на проведеното на 11.07.2012 г. общо събрание на етажната собственост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. до кой момент от съдебното производство и пред коя инстанция е допустимо представянето на доказателства, с които страната е разполагала; 2. допустимо ли е във въззивната жалба да се сочат нови твърдения и обстоятелства, както и дължи ли въззивният съд произнасяне по тях; 3. допустимо ли е в доклада по делото въззивният съд да приеме, а впоследствие с решението си да се произнесе по ненаведени оплаквания. Твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 153/12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. и решение № 5/21.01.2012 г. по гр. д. № 822/2011 г., двете на ІІ-ро г. о., както и в решение № 40/13.05.2011 г. по т. д. № 384/2010 г. на І-во т. о.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: 1. кога една етажна собственост е нова – считано от възникването на сградата, или е нова, ако не е свиквано общо събрание на етажните собственици по реда на ЗУЕС; 2. допустимо ли е собствениците да определят свой представител по пълномощие, който да подпише поканата за общото събрание на етажната собственост или е необходимо всеки от тях да е подписал поканата; 3. какви са правните последици от уважаване на иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – решенията по тези искове имат ли действие за в бъдеще време, считано от момента на влизането им в сила, или отмяната е с обратно действие; 4. следва ли свикването на общо събрание да бъде съобразено с отменено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС събрание – както датата на провеждане на отмененото събрание, така и избраните от него органи; 5. управителен съвет, избран на отменено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС общо събрание, разполага ли с правата и продължава ли да изпълнява функциите си съобразно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС; 6. как следва да се изчислява срокът по чл. 12, ал. 5 ЗУЕС – като едногодишен срок между провеждането на две общи събрания на етажната собственост или като едногодишен срок между провеждането на първото и свикването на второто; при изчисляването на този срок следва ли да се съобразява с отменено събрание.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество по следните съображения:
Според касатора поставените при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси са определящи изхода на спора, тъй като въззивният съд е допуснал събиране и обсъждане на нови доказателства – препис от решение по гр. д. № 901/2011 г. на Несебърския районен съд, в нарушение на забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК и без въззивникът да е обосновал предпоставки на чл. 266, ал. 2 ГПК; произнесъл се е по твърдения извън рамките на спора, очертани с исковата молба, наведени едва във въззивната жалба – тези по т. ІІ.1, т. ІІ.2 и т. ІІ.3 – двете подточки; произнесъл се е по ненаведени оплаквания в нарушение на чл. 269 ГПК.
Видно от отговора по чл. 131 ГПК на исковата молба, подаден от ответника – сега касатор, посочено е воденото между страните предходно дело, поради което и позоваващият се на него е следвало да представи влязлото в сила решение. Ето защо представянето му във въззивното производство от другата страна не съставлява нарушение на забраната, въведена с чл. 266, ал. 1 ГПК. Не се констатира по въпроса за законосъобразността на свикването на общото събрание въззивният съд да се е произнесъл извън предмета на спора или по ненаведени оплаквания – във въззивната жалба е обосновано становището на въззивника /ищец по делото/ защо според него в случая не намират приложение тези разпоредби за свикване на общо събрание, на които ответникът по иска се е позовал в отговора на исковата молба. От изложеното следва, че поставените от касатора въпроси не изхождат от данните по делото, поради което не са обуславящи изхода на спора и общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС възниква, когато по конкретния спор няма приложима правна норма и се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато приложимата правна норма е неясна, което налага нейното тълкуване от ВКС или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия е необходимо да се промени едно вече дадено от ВКС тълкуване на закона.
В разглеждания случай няма основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос /кога една етажна собственост е нова – считано от възникването на сградата, или е нова, ако не е свиквано общо събрание на етажните собственици по реда на ЗУЕС/, тъй като има ясна и пълна правна уредба, която не се нуждае от тълкуване. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че етажна собственост възниква в момента, в който етажи или части от етажи в една построена в груб строеж сграда станат притежание на различни правни субекти. От момента на възникването на етажната собственост сградата се поставя под режима, установен в нормативните актове, съдържащи специфични разпоредби за този вид собственост. Въззивният съд е приел, че в случая етажната собственост е възникнала през 2005 г., преди влизането на 01.05.2009 г. на Закона за уреждане на етажната собственост /ЗУЕС/ и следователно приложим относно управлението й е ПУРНЕС /отм./. За заварена от новия закон етажна собственост законодателят е предвидил инициатива и ред за свикване на общо събрание и за избор на управителни органи в пар. 2 и 3 от ПЗР на ЗУЕС. За етажна собственост, които е възникнала при действието на новия закон, приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС. Ето защо, ако до влизането в сила на ЗУЕС не е било проведено общо събрание, първото такова е следвало да се проведе по реда на пар. 3 от ПЗР на ЗУЕС. Това е прието и във влязлото в сила решение по гр. д. № 901/2011 г. на Несебърския районен съд, което от своя страна изключва свикването на общо събрание по инициатива на собственици на самостоятелни обекти съгласно чл. 12, ал. 6 ЗУЕС.
Вторият въпрос /допустимо ли е собствениците да определят свой представител по пълномощие, който да подпише поканата за общото събрание на етажната собственост или е необходимо всеки от тях да е подписал поканата/ също не обосновава допускане на касационно обжалване. Законът е предвидил представителство за случаите, когато собственик или ползвател не може да участва в общо събрание – чл. 14 ЗУЕС. Такова правило във връзка с процедурата по свикване на общо събрание в ЗУЕС липсва. Ако се приложат общите правила за представителство по пълномощие, то в хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС /общото събрание да е свикано по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата/ в поканата следва да се посочи, че свикващият общото събрание действа не само в лично качество, но и като пълномощник. Аргумент за това е чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, изискваща поканата да бъде подписана от лицата, които свикват общото събрание. Следователно, разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС е ясна и не се нуждае от тълкуване. А щом като в случая свикването на общо събрание не може да стане по предвидения в нея ред, то и поставеният пети въпрос / управителен съвет, избран на отменено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС общо събрание, разполага ли с правата и продължава ли да изпълнява функциите си съобразно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС/ не е свързан с решаващите изводи на съда и не обосновава допускане на касационно обжалване.
Въпроси трети, четвърти и шести /какви са правните последици от уважаване на иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – решенията по тези искове имат ли действие за в бъдеще време, считано от момента на влизането им в сила, или отмяната е с обратно действие; следва ли свикването на общото събрание да бъде съобразено с отменено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС събрание – както датата на провеждане на отмененото събрание, така и избраните от него органи; как следва да се изчислява срокът по чл. 12, ал. 5 ЗУЕС – като едногодишен срок между провеждането на две общи събрания на етажната собственост или като едногодишен срок между провеждането на първото и свикването на второто; при изчисляването на този срок следва ли да се съобразява с отменено събрание/ са свързани с приложението на чл. 12, ал. 5, предл. 2 ЗУЕС, според която общото събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Както при действието на ПУРНЕС /отм./, така и при сега действащия ЗУЕС, се приема, че отмяната на решение на общо събрание на етажната собственост води до отпадане с обратна сила на породените от решението правни последици. Тя обаче, не заличава факта на провеждане на общо събрание и същият следва да бъде съобразен при изчисляването на релевантния период, без оглед на причините за отмяна на решенията – незаконосъобразно свикване или нарушения при провеждането на общото събрание. Разпоредбата на чл. 12, ал. 5, изр. 2 ГПК е ясна и не се налага произнасяне от ВКС по тълкуването и приложението й. Същевременно, тъй като в случая проведеното на 11.07.2012 г. общо събрание е свикано на 28 юни, ако за крайна дата се вземе тази на свикването му, то очевидно е, че едногодишният период от 13.07.2011 г. до 28.06.2012 г. няма как да е изтекъл; не е налице едногодишен период и от 13.07.2011 г. до 11.07.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І-132 от 16.10.2013 г. по в. гр. д. № 1557/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: