5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 11.07.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3114/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 106 от 03.02.2014 г. по в. гр. д. № 3326/2013 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 3648 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 10331/2010 г. на Варненския районен съд, с което е допусната делба на недвижими имоти, между съделители и при квоти: 48/81 ид. ч. за Е. С. П., 30/81 ид. ч. за Д. С. Д., 2/81 ид. ч. за В. Ф. В. и 1/81 ид. ч. за К. К. М., като от делбата са изключени Р. Г. Я. и Д. С. Я..
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби от Д. С. Д. и от Р. Г. Я. и Д. С. Я., които поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ищецът по делото Е. С. П. е изразил становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване; останалите не са взели становище.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на делба са земеделски имоти, собственост на Д. А. С., починал на 13.02.1975 г., правото на собственост върху които е възстановено в полза на наследниците му с влезли в сила решения на общинската служба по земеделие и гори, издадени на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ. Въззивният съд приел, че съгласно чл. 91а ЗНсл отказите от наследството на наследодателя, извършени от синовете му А. и П., нямат действие по отношение на тези имоти, които се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 ЗНсл, поради което същите се наследяват от трите му деца – С. Д. С., А. Д. А. и П. Д. С., при равни права – по 1/3 ид. ч.
П. Д. С. е починал на 29.01.1986 г. и правата му върху 1/3 ид. ч. са преминали в неговите наследници по закон-преживялата съпруга М. А. С. при брак в продължение на повече от 10 години, двамата братя А. и С. и една сестра София И. Я., починала на 30.03.2001 г. с наследници /в резултат и на настъпило в процеса правоприемство/ В. Ф. В. и К. К. М.. Всички наследници на преживялата съпруга, починала на 18.09.2003 г., с договор по чл. 212 ЗЗД от 31.08.2007 г. с нотариална заверка на подписите продали на ищеца по делото цялото наследство – права и задължения, останали след смъртта на Д. С. А., възлизащо на 18/81 ид. ч.; останалите 9/81 ид. ч. се разпределят между наследниците на двамата братя и сестрата на П. С., при равни части – по 3/81 ид. ч.
А. Д. А., чиито права възлизат на 30/81 ид. ч. /1/3 или 27/81 ид. ч. по наследство от Д. С. А. и 3/81 ид. ч. от П. С./, е починал на 24.10.1998 г. С договор от 24.08.2006 г. по чл. 212 ЗЗД с нотариална заверка на подписите наследниците му по закон – децата Д. А. Д. и М. А. А., продали на ищеца по делото цялото наследство – права и задължения, останали след смъртта на дядо им Д. С. А..
Касаторът Д. С. Д. е единствен наследник по закон на С. Д. С. – едно от трите деца на наследодателя, и един от първоначалните ответници по иска за делба, починал в хода на производството, с права 30/81 ид. ч. Въведените от двамата възражения са за индивидуална собственост, тъй като имотите не били отнемани от момента на придобиването им от наследодателя Д. А. с н. а. № 367/1928 г. до смъртта му през 1975 г. и не подлежат на възстановяване, с оглед на което решенията за възстановяване са нищожни поради съществени процедурни и материални нарушения на закона; предвид отказите на братятя А. и П. от наследството на баща им, правата са преминали изцяло у С. С.; в условията на евентуалност се поддържа, че за наследниците на П. е налице наследствена трансмисия по чл. 57 ЗНсл, а за А., който е бил жив към възстановяването, имотите не са предмет на договора за продажба на наследство от 2006 г.; налице е хипотезата по чл. 57 ЗНсл и по отношение наследниците на А. за земите, възстановени с решение № 1136/2004 г.; въведено е и възражение за изтекла придобивна давност в полза на С. върху част от имотите от исковата молба в периода от вписване на отказите от наследството до подаване на отговора; иска се извършените от наследниците актове на разпореждане да бъдат прогласени за недействителни на основание чл. 76 ЗНсл; въведен е довод, че наследниците на А. са извършили разпоредителни сделки с имоти №№ 2370 и 2378 през 2004 и 2006 г. Въззивният съд приел възраженията за неоснователни, за което изложил подробни мотиви.
С оглед на част от възраженията, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. е поставил въпроса: когато съсобственик – сънаследник, чиято собственост е възстановена с решения на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, води срещу трето лице, претендиращо също да е собственик на имотите на друго основание, има ли самостоятелни права върху тези имоти или решенията ползват и останалите съсобственици-сънаследници, неучаствали в производствата по тези дела като страна, при положение, че в тези решения имотите се възлагат само на този съсобственик, който е водил делата, за да си върне собствеността върху тях.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че не са налице предпоставките на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, по следните съображения:
Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК биха били налице, ако: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от изброените хипотези, отнасящи се до правата на съсобственици-сънаследници, които не са участвали като страна по дела за собственост срещу трети лица, претендиращи самостоятелни права на друго основание, в случая не е налице. Съдебната практика трайно приема, че предявяването от съсобственик на иск за защита на собствеността срещу трето за съсобствеността лице, е действие на обикновено управление, което ползва останалите съсобственици на имота, като участието на последните в делото не е задължително. Това е така, защото само другите съсобственици, съответно тези лица, които с тяхно съгласие държат общата вещ, могат да ограничат съсобственика в ползването на вещта. Трето лице, което държи вещта без основание, както е установено по водените няколко граждански дела от С. С., легитимирал се за съсобственик на възстановени, произхождащи от Д. С. А. земеделски земи, не може да препятства съсобственика-ищец да владее и ползва цялата вещ съобразно с нейното предназначение. Затова уважаването на исковете и осъждането на ответниците да предадат владението само на един от наследниците – С. С., не означава, че същият придобива самостоятелни права върху имотите. И в тази хипотеза отношенията между него и останалите сънаследници се уреждат по общите правила на Закона за собствеността /ЗС/. В обжалваното решение, в съответствие с тази съдебна практика, е прието, че С. С., който е водил дела за ревандикация на част от делбените имоти, е обосновавал права на съсобственик на 1/3 ид. ч. чрез реституция по ЗСПЗЗ. Ето защо не се установява произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК да е обусловено от необходимост за разкриване точния смисъл на разпоредбите от ЗС, уреждащи отношенията между съсобствениците, чрез тълкуването им, при което разглеждането на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение, да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й.
Останалите съображения, развити в изложението към касационната жалба на Д. Ст. Д., са за допуснати нарушения на материалния закон и за необоснованост на изводите на съда, но по същество те се покриват с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и имат отношение към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК.
По делото е установено, че с н. а. № 161/10.11.2006 г. С. Д. С. дарил една част от делбените имоти на сина си – касатора Д. С. Д., който от своя страна с договор, сключен с н. а. № 33/24.11.2006 г., продал на Р. Г. Я. имот в местността «М.» с идентификатор 10135.5055.6, съставляващ лозов масив. С оглед това разпореждане, като главни страни – ответници по иска за делба, са конституирани прехвърлителят и приобретателят по договора, както и съпругата на последния Д. С. Я.. Съдът, като приел за неоснователни възраженията С. С. да е индивидуален собственик, и като съобразил разпоредбата на чл. 76 ЗНсл, заключил, че делбата следва да се извърши с участието на прехвърлителя, а приобретателите по покупко-продажбата изключил от делбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Р. Г. Я. и Д. С. Я. поставят два въпроса и поддържат, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е за приложението на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗНсл, според който наследяват децата на починалия и осиновените от него деца. К. считат, че разглеждането на този въпрос от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона, тъй като въззивното решение съдържа съществени грешки досежно кръга на наследниците на Д. С. А. и съответно – участниците в съсобствеността. Сочат, че София И. Я. е дете на П. Д. С. – втора съпруга на Д. А., и не е осиновена от него, поради което и не се явява негов наследник, а с участието на нейните наследници – В. В. и К. М., се намалява квотата на продавача Д. Д. и вероятността закупеният от тях лозов масив да се падне в негов дял във втората фаза на делбата.
Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните от него доказателства. В случая, по начина, по който са изложени твърденията на касаторите, поставеният въпрос не е правен, а фактически. От друга страна, както самите касатори са изложили във въззивната жалба, а такова е становището и на процесуалния представител на ищеца, София И. Я. е едноутробна сестра на П. Д. С., който от своя страна е син и наследник на Д. С. А., поради което и тя се явява наследница на своя брат, заедно с еднокръвните му братя С. и А., както е приел и въззивният съд. Ето защо въпросът дали Я. е осиновена от втория съпруг на майка си в случая не е от решаващо значение за изхода на спора.
На второ място в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Я. твърдят, че поради допуснати процесуални нарушения съдът в двете инстанции не е изследвал и събрал всички имоти от наследствената маса на Д. С. А., при което положение въпросът: «дали е необходимо да се събере цялата маса от наследствени имоти при инициирана съдебна делба на наследство», е от значение за развитието на правото.
При поставянето на този въпрос касаторите изхождат на първо място от обстоятелството, че ищецът не е поддържал иска за делба на имотите по т.т. 16 и 19 от исковата молба поради незавършена процедура по възстановяването на собствеността и за тях съдът не е постановил изричен диспозитив. С оглед на това положение определящият в случая правен въпрос не е този, поставен от касаторите, а за допълване на решението, но данните по делото сочат, че такова искане по делото не е направено /вж. молба на съделителя и касатор Д. Ст. Д. на л. 91 от въззивното дело/.
На следващо място касаторите поддържат, че ищецът е извършил сделки с имоти от наследството на Д. С. А., но съдът по неясни причини не е изследвал сделките, въпреки наведените от страните твърдения в тази насока. Мотивиран от това изложение, поставеният въпрос съставлява оплакване за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и доводите на страните. Това оплакване е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението и не може да бъде разгледано в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не са налице предпоставки касационната жалба на касаторите Я. да бъде допусната за разглеждане по същество.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация – ищец по делото, следва да се присъдят сторените в производството пред Върховния касационен съд разноски в размер на 1 500 лева по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 23.04.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 106 от 03.02.2014 г. по в. гр. д. № 3326/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА от Д. С. Д., Р. Г. Я. и Д. С. Я. да заплатят на Е. С. П. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 500 /хиляда и петстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: