3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 185
София, 01.07.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2311/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Подадена е от Я. П. С. в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба срещу определение № 14160 от 18.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4605/2013 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателката иска то да бъде отменено като неправилно, за което излага подробни съображения
Ответникът [фирма] [населено място] счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Въз основа на заявление от [фирма] е издадена заповед от 30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 14892/2012 г. на Софийския районен съд, с която е разпоредено длъжниците Я. П. С. и Й. К. С. солидарно да заплатят на кредитора 57 436.88 лева главница, ведно със законна и договорна лихви, както и 2 824.03 лева разноски, а на основание чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснато незабавно изпълнение.
С частна жалба от 17.10.2012 г. Я. С. е обжалвала заповедта в частта за разноските и в частта на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение.
С обжалваното определение въззивният съд приел, че жалбата е недопустима като просрочена. Изложил съображения, че срещу заповедта е подадено възражение с вх. № 3114070 от 02.04.2012 г. и макар то да не е в срок от уведомяването с покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител и да може да се разглежда и като подадено преди срока, по същество показва, че длъжникът е бил уведомен и е узнал за издадената заповед три дни след издаването й. Съобразно това процесуално действие на длъжника, съставляващо изявление, че има спор за дължимостта на вземането, заповедният съд е дал указания и заявителят е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че ответникът по заявлението е уведомен – узнал е за издадената заповед на 02.04.2012 г. и това е моментът, от който започват да текат сроковете – тези за подаване на частна жалба срещу разноските на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, който е едноседмичен, и на основание чл. 419, ал. 1 ГПК, който е двуседмичен. Първият срок е изтекъл на 09.04.2012 г., а вторият – на 16.04.2012 г. Частната жалба е подадена на 17.10.2012 г., след изтичане на законовите срокове, и като недопустима, е оставена без разглеждане.
В настоящото производство е събрано ново доказателство: копие от покана за доброволно изпълнение изх. № 248477 от 18.09.2012 г. по изп. д. № 20128410412272/2012 г. на частен съдебен изпълнител Н. М., рег. № 841. С нея Я. П. С. е уведомена за издадения на 30.03.2012 г. изпълнителен лист по гр. д. № 14892/2012 г. на Софийския районен съд на 04.10.2012 г. Спрямо тази дата двуседмичният срок по чл. 419, ал. 1 ГПК за обжалване на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, е спазен. В срок е обжалвана и заповедта за изпълнение в частта за разноските. Този извод се налага от указанието до длъжницата, дадено от заповедния съд в самата заповед по чл. 417 ГПК – в т. 8 е посочено, че заповедта подлежи на обжалване пред Софийския градски съд само в частта за разноските в двуседмичен срок от връчването.
Неправилно е становището, че сроковете за обжалване започват да текат от 02.04.2012 г. Това не е датата, на която заповедта е връчена на длъжницата, защото, както се установява от приетото ново доказателство, датата на връчване е друга – 04.10.2012 г. Не може да се приеме и, че това е датата, на която длъжницата е узнала за издадената заповед, защото подаденото на 02.04.2012 г. възражение не съдържа изявление за знание на това обстоятелство. То не е същинско възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение – видно от изложеното в него, длъжницата е знаела, че има искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и след като е изложила съображенията си защо според нея не са налице основания по чл. 417 ГПК, е поискала то да не бъде уважавано.
Д. на ответника, че не е спазена нормата на чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба да се подаде едновременно с възражението по чл. 414 ГПК, е неоснователен – такова е подадено с вх. № 3139857 на 17.10.2012 г., когато е подадена и частната жалба, и се намира приложено на л. 58 от заповедното производство. Неправилната преценка на заповедния съд, че е налице връчена заповед за изпълнение и подадено на 02.04.2012 г. възражение по чл. 414 ГПК, последвана от указание до заявителя съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, също не може да наложи извод за нередовност на частната жалба.
В обобщение, обжалваното определение е неправилно и ще бъде отменено, а делото – върнато на Софийския градски съд за произнасяне по същество на частната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 14160 от 18.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4605/2013 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба от 17.10.2012 г. с вх. № 3139892, подадена от Я. П. С. срещу заповед по чл. 417 ГПК от 30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 14892/2012 г. на Софийския районен съд в частта на разпореждането за незабавно изпълнение и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за произнасяне по същество на частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: