2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 17.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5357/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 712/13.05.2014 г. по гр. д. № 3181/2013 г. Варненският окръжен съд потвърдил решението от 10.04.2013 г. по гр. д. № 3861/2012 г. на Варненския районен съд в частта, с която са уважени предявените от „Св.Св. К. и Е. Холдинг” – АД положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за право на собственост върху 137 кв. м. ид. ч. от УПИ III-141, целият с площ от 812 кв. м., находящ се в [населено място], к. к. „Св.Св. К. и Е.”, срещу С. Б. П., М. Е. Г. и Дивна К. К..
Недоволни от решението, касационни жалби с вх. №№№ 17259/13.06.2014 г., 18949/30.06.2014 г. и 19178/01.07.2014 г., са подали чрез процесуалните си представители и тримата ответници по исковете. Молят въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по посочените от тях в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, и да бъде отменено като неправилно, а претенциите срешу тях – отхвърлени. В жалбата на Дивна К. К. се навежда като порок и недопустимост на решението.
От ответника „Св.Св. К. и Е. Холдинг” – АД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подадени отговори, с които се оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., при проверка по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от лица с активна процесуална легитимация, но се явяват недопустими с оглед критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като са насочени срещу въззивно решение, постановено по искове, всеки един от които е с цена под 5 000 лева.
Размерът на цената на иска по претенции за собственост, какъвто е всеки от предявените в случая искове, се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, като съгласно него съвпада с данъчната оценка, а ако няма такава-с пазарната стойност на вещното право. Когато спорът е за правото на собственост не върху целия недвижим имот, а за идеални части от него, както в случая, цената на иска съвпада с данъчната оценка, респективно – с пазарната стойност на съответните части от имота. Съобразно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като въпрос за цената може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент тя се стабилизира и остава непроменена до приключване на инстанционното производство с влязло в сила решение, освен в хипотезата на чл. 214 ГПК за изменение на размера на иска.
С определение от 23.03.2012 г. по гр. д. № 3861/2012 г. /л. 43/ районният съд е определил като цена на всеки един от предявените искове сумата от 3 379.95 лв., която кореспондира с представената по делото данъчна оценка /л. 32/ за спорните 137 кв. м. земя. В първото открито заседание по делото от 13.11.2012 г. /л.л. 187-192/ спор по така определената цена не е повдиган. В първа инстанция не е предприето и изменение на исковете. Освен това в случаите на субективно съединяване на искове, пред каквато хипотеза са изправени страните, меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на всички искове.
Предвид изложеното, всяка една от подадените касационни жалби е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК съдебен акт и се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на С. Б. П., М. Е. Г. и Дивна К. К. срещу въззивно решение № 712 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 3181/2013 г. на Варненския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5357/2014 г. по описа на ВКС на РБ , І-во г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: