3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 14.06. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2212/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Й. Д. К. е подала касационна жалба срещу въззивното решение № 177 от 08.11.2012 г. по гр. д. № 355/2012 г. на Ямболския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, приподписана е от адвокат Ст. К. и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касация – ищци по делото, както и ответниците по иска П. Д. П., П. Д. Г. и Т. Д. Б. не са подали писмени отговори.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на делото е иск за делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ като произхождащи от П. Д. М., починал през 1924 г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата по иска Й. Д. К. – сега жалбоподателка, като е изразила становище, че искът е допустим и основателен, е поискала делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като с голяма достоверност може да се счита, че подписите на исковата молба не са положени от някои от посочените за ищци. Това дава основание да счита, че не всички искат извършването на делба и волята на част от тях е подменена, като са налице всички предпоставки за извършено престъпление по чл. 309 НК.
С определение от 27.04.2012 г. първоинстанционният съд оставил искането за спиране на делото без уважение.
С молби от 15, 18, 23 и 30 май 2012 г. ищците, които не са подписали исковата молба, са потвърдили извършените от тяхно име действия, но тъй като съдът приел за недопустимо исковата молба да бъде подписвана от лица без представителна власт, указал същата да бъде подписана от ищците.
Указанието е изпълнено, като с молба от 04.06.2012 г. е представена искова молба, подписана от лично всички ищци по делото. Препис от същата е връчена на жалбоподателката на 18.06.2012 г., след приключване на 15.06.2012 г. на устните състезания по делото пред първоинстанционния съд.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 428 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 552/2012 г. на Ямболския районен съд, с което искът е уважен, като е делбата е допусната при посочени в същото дялове на страните.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпросите:
1. може ли съдът, след като е сезиран за наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, да се произнесе с определение, че не уважава това искане, без да се мотивира или даде допълнителни указания на оспорващия;
2. може ли съдът да постанови определение за насрочване на делото, след което с резолюция да го остави без движение, да не отмени тази си резолюция и да разгледа делото по същество;
3. може ли съдът да постанови връчване на приподписана искова молба и без да изчака нейното връчване, да разгледа делото по същество;
4. може ли с молба за признаване на извършени действия по делото да се санира подписването на исковата молба от лица без представителна власт и без да е отбелязано в какво качество те са я подписали.
По първия поставен въпрос жалбоподателката се позовава на противоречие на въззивното решение с решение № 644 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 1269/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о. То е постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставлява задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С него е даден отговор на въпросите за това кой определя предмета на спора и в какви рамки съдът трябва да се произнесе. Тези въпроси са различни от поставения по настоящото дело, по която и причина решението като неотносимо не може да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По втория и третия въпроси жалбоподателката не е посочила и представила съдебна практика, в която тези въпроси да са намерили разрешение и на което обжалваното решение да противоречи.
По четвъртия въпрос жалбоподателката е въвела основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с определение от 16.12.2009 г. по в. ч. гр. д. № 434/2009 г. на Ямболския окръжен съд. Но тъй като с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представила само част от този съдебен акт и няма отбелязване да е влязъл в сила, то същият не попада в обхвата на понятието «практика на съдилищата» съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не може да послужи при преценката за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въведено като относимо и към четирите поставени въпроси, не е мотивирано и обосновано, а формалното позоваване на текста на закона не означава изпълнение на изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че определящите в разглеждания случай процесуалноправни въпроси могат да се сведат до задълженията на съда, когато същият констатира нередовност на исковата молба за делба, изразяваща се в неподписването й от част от посочените за ищци, или подписването вместо тях от лица, които могат съгласно чл. 32, т. 2 ГПК да бъдат представители на страна по пълномощие, но такова не е предстанено по делото.
Нормата на чл. 129 ГПК, уреждащи дължимите от съда процесуални действия по редовността на исковата молба, е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има трайна и последователна съдебна практика.
В съответствие с тази съдебна практика е процедирал и първоинстанционният съд, когато по време на производството /чл. 129, ал. 4 ГПК/, по повод възражението на ответницата, сега жалбоподателка, е констатирал, че подписите в исковата молба на някои от посочените за ищци не са положени от тях, а от техни родители, които могат да бъдат представители по пълномощие, но такова не е било представено с исковата молба. В такъв случай определението, с което е даден ход на делото, не е пречка производството да бъде оставено без движение.
Необходимостта от конституиране на всички наследници на лицето, от което се твърди да произхождат заявените за делба недвижими имоти /аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗНсл/, не дава възможност на съда да прекрати делото по отношение на тези от ищците, които не са подписали първоначалната искова молба или да се счита, без да им е указано за отстраняване на констатираната нередовност, че те не искат делба, както смята жалбоподателката.
Указанието да се представи искова молба, подписана лично от всички ищци, е изпълнено и поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване – чл. 129, ал. 5 ГПК. Изводът не се променя от обстоятелството, че преписът от поправената искова молба е връчен на жалбоподателката след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, доколкото при нередовности от рода на посочената съдът няма задължение да изпраща преписи на другата страна.
С изпълнение на указанията се счита, че пречките за разглеждане на делото са отпаднали, поради което делото продължава по-нататъшния си ход и без да е необходим изричен съдебен акт за отмяна на определението /разпореждането/, с което исковата молба е оставена без движение.
Въпросът за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК не е определящ изхода на спора. Той не е стоял за разрешаване пред съда в двете инстанции, тъй като с подписването на исковата молба лично от всички ищци е отпаднала необходимостта от изясняване на обстоятелството дали първоначалните подписи са били положени лично от някои тях.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 177 от 08.11.2012 г. по гр. д. № 355/2012 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: