3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 642
София, 07.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 401/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от А. Б. И. срещу определение № 391 от 01.06.2012 г. по ч. гр. д. № 281/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
Постъпил е писмен отговор от [фирма] [населено място] със становище за неоснователност на частната жалба; П. К. Г. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение № 45 от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 58/2012 г. Варненският окръжен съд допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД на [фирма] [населено място] срещу П. К. Г. и други физически лица, като една от обезпечителните мерки е налагане на възбрана върху апартамент № 13 в [населено място], [улица], ет. 5, подробно описан.
Срещу това определение е подадена частна жалба от А. Б. И., която, видно от н. а. № 40, том ІІ, рег. № 1905, дело № 310 от 23.04.2008 г., е придобила правото върху гореописания имот в съсобственост с ответника по бъдещия иск П. К. Г..
С обжалваното определение Варненският апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, приел частната жалба за недопустима. Изложил съображения, че само страна в обезпечителното производство има право на жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение. Жалбоподателката няма такова процесуално право, тя има друг път за защита на правата си – исков.
Определението е неправилно, а подадената срещу него частна жалба е основателна и следва да се уважи.
Обезпечението на иска предпоставя висящ или бъдещ исков процес и има за цел да направи възможно практическото осъществяване на търсената с иска защита. То осигурява успешния изход на предстоящ изпълнителен процес, като запазва физическата цялост и принадлежността на имуществата – обекти на бъдещото изпълнение срещу ответника, и затова най-често засяга правната сфера на ответника. Затова и в общия случай легитимирани според чл. 396, ал. 1 ГПК да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са страните в обезпечителното производство: молителят – ищец по висящия или бъдещия иск, и ответникът по иска.
В определени случаи, обаче, нужда от защита възниква и за трети за обезпечителното производство лица. Такава хипотеза ще е налице, ако например обезпечителната мярка е насочена върху имуществено право, което не принадлежи на ответника.
Като обезпечителна мярка възбраната, вписана от ищеца по осъдителен иск за парично вземане, има за задача да запази възбраненото имущество в патримониума на ответника по иска, така че при евентуално уважаване на иска да направи възможно събирането на вземането чрез осребряване на имуществото на длъжника. В този смисъл тя стои твърде близко до възбраната като изпълнително действие при събиране на такова вземане. Вписването на възбрана върху имот, който не е собственост изцяло или отчасти на ответника по иска, не може да доведе до целените благоприятни правни последици за молителя по обезпечението, защото по правило принудителното изпълнение следва да бъде насочено върху вещ или вземане на длъжника /чл. 442 ГПК/. От друга страна, насочването на обезпечителна мярка върху имуществено право, което не принадлежи на ответника по иска – длъжник по изпълнението, неоснователно ограничава правната сфера на трето за процеса лице.
Като установява какво действие произвежда обезпечителната мярка, чл. 401 ГПК сочи, че в случая се прилага чл. 435, ал. 4 и чл. 440 ГПК. Препращането към тези разпоредби, намиращи се в глава 39 на ГПК «Защита срещу изпълнението», налага да се приеме, че за третото лице способите за защита срещу обезпечението са същите, както при защита срещу изпълнението.
Това поставя въпроса кога третото за обезпечителното производство лице има признат от закона правен интерес да обжалва допускането, съответно налагането на обезпечението, и кога то следва да се защити по исков път.
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Това е така, защото обезпечителният запор или възбрана, подобно на изпълнителния запор или възбрана, предпоставят, че запорираната или възбранена вещ се владее от лицето, срещу което се насочва обезпечителната мярка, а не от трето лице. Затова, ако едно трето за обезпечението лице владее вещта към посочения момент, то ще бъде легитимирано да обжалва определението на съда, с което е допусната ограничаващата го обезпечителна мярка. В това производство, за нуждите на обезпечителния процес, съдът следва да се произнесе и по въпроса за собствеността. В този смисъл е разпоредбата на чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК, според която жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Исковият път за защита по чл. 440 ГПК ще е на разположение на трето лице, което не се намира във владение на възбранената или запорирана вещ.
Обжалването на определението на съда по обезпечение на иска е прието за допустим способ на защита и по искове за собственост, в какъвто смисъл са определение № 154 от 06.07.2006 г. по гр. д. № 229/2006 г. на ВКС, петчленен състав, и определение № 133 от 02.05.2007 г. по гр. д. № 794/2007 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
В разглеждания случай от адреса, посочен в жалбата на А. И., е видно, че тя живее в [населено място], [улица], ет. 5, апартамент 13, който е и обект на обезпечителната мярка. Ето защо липсва основание подадената частна жалба да бъде счетена за недопустима.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение. То следва бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за разглеждане и произнасяне по съществото на частната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 391 от 01.06.2012 г. по ч. гр. д. № 281/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по съществото на частната жалба, подадена от А. Б. И. срещу определение № 45 от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 58/2012 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: