3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
София, 06.04.2015 година
В ИМЕТО Н А НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 794/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Ж. Д. Г. и Н. С. Г. са обжалвали в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение № 612 от 27.10.2014 г. по в. гр. д. № 843/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 137/18.04.2013 г. по гр. д. № 728/2011 г. на Хасковския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Общината [населено място] иск по чл. 72 вр. чл. 74, ал. 2 ЗС в размер на 40 000 лева, претендирана като част от вземане в общ размер 143 565 лева, представляваща стойността на подобрения върху общински имот, увеличили стойността на имота и изразяващи се в изграждане на търговски обект – заведение за обществено хранене със застроена площ от 200 кв. м.
Общината [населено място] е обжалвала в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Ж. и Н. Г. насрещен иск за заплащане на сумата 34 906 лева, представляваща обезщетение за добиви от търговския обект – предмет на първоначалния иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Г. се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос при основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т.т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като в противоречие с решения на ВКС, съставляващи задължителна съдебна практика и решение, постановено по реда на ГПК /отм./, както и без да се съобрази с указанията, дадени при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, е приел, че ищците са държатели и в това качество не следва да получат обезщетение за направените от тях подобрения; не е съобразено и становището на предходния състав на ВКС, че е изграден самостоятелен обект с идентификационен номер, а не временна постройка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Общината [населено място] се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и счита, че касационното обжалване следва да се допусне поради противоречие с практиката на ВКС за задължението на вьззивния съд да изпълни указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона; поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. при условие, че ВКС установи, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и искът се явява основателен и доказан, но е отменил решението поради необходимост от гарантиране на възможност за извършване на прихващане, какви са правомощията на въззивния съд относно пререшаването на въпроса с приетата от ВКС правна квалификация на иска, приетите за доказани от ВКС факти и направените правни изводи за основателност на иска; 2. може ли въззивният съд при повторното разглеждане на делото да приеме друга правна квалификация на иска, различна от приетата от ВКС, както и да приеме за доказани или недоказани други факти, относими към основателността на иска, приета от ВКС; 3. при посочване от ВКС, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, съответно искът е основателен и излагане на мотиви защо, но отменяйки решението поради възможност за прихващане, налице ли са указания по смисъла на чл. 294, ал. 1 ГПК досежно правната квалификация на иска и прилагането на материалния закон, ако те не са изрично посочени; 4. следва ли указанията по смисъла на чл. 294, ал. 1 ГПК да бъдат изрично посочвани или могат да се извлекат от въззивния съд от мотивите на касационното решение.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че и двете касационни жалби следва да бъдат допуснати до разглеждане по същество по поставения и от двете групи касатори въпрос за приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК – дали указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на когото делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция. Допускането на касационното обжалване се налага поради следното:
С решение № 86/15.07.2014 г. по гр. д. № 1515/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., предходният състав на касационната инстанция приел, че не е установено обстоятелството, което дава възможност ищците Г. да претендират на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС увеличената стойност на имота, собственост на общината, в резултат на извършените подобрения, и предявеният от тях иск е следвало да бъде уважен на основание чл. 74, ал. 1 ЗС. За успешното реализиране на правото на вземане за подобрения знанието или незнанието на собственика на имота за извършващите се подобрения, и/или евентуалното му противопоставяне, касае размера – обема на паричния еквивалент, в който следва да бъде уважен искът, но не и че самото право не следва да бъде зачетено и искът уважен. По тези съображения въззивното решение е отменено в частта по отхвърления частичен иск за присъждане равностойността на подобренията в чужд имот и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане, като се съобразят дадените указания относно значението на правната квалификация на заявения иск в рамките на чл. 72-74 ЗС. По предявената насрещна претенция по чл. 73, ал. 1 ЗС за добиви от вещта, от чиято реализация общината като собственик е била лишена за исковия период, предходният състав на ВКС приел за правилни и законосъобразни изводите на въззивния съд за основателност на иска. Посочил, че основният мотив за уважаването й е този, че като недобросъвестни владелци Ж. и Н. Г. са ползвали търговския обект и по този начин са лишили собственика от възможността да го ползва. Предвид, обаче, възможността за евентуално прихващане, обжалваното въззивно решение е отменено и в тази част.
При новото разглеждане на делото въззивният съд отхвърлил както първоначалния, така и насрещния иск, като искът, предявен от Г., е квалифицирал по чл. 72 вр. чл. 74, ал. 2 ЗС. По насрещния иск съдът приел, че през исковия период общината е получавала доходи от имота във вида, в който го е предала на наемателя, в уговорения в договора размер /210 лева месечно с възможност за индексация след решение на общинския съвет/, а при евентуално неизпълнение на това задължение от наемателя е можела да потърси правата си по съдебен ред. От друга страна Г. са имали правно основание да ползват сградата и да получават доходи от нея, тъй като им е било разрешено да монтират на терена временен обект с предназначение „заведение за обществено хранене”, и да ползват при условията на ППЗТСУ /отм./ и ЗУТ. По тези съображения въззивният съд намерил, че не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД за уважаване на насрещния иск.
Допускането на касационното обжалване се налага, за да бъде преценено твърдяното от касаторите противоречие на разрешенията на въззивния съд с указанията, дадени по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК.
За разглеждане на касационната жалба касаторите Г. следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 800 лева, а Общината [населено място] – 698.12 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 612 от 27.10.2014 г. по в. гр. д. № 843/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на Ж. Д. Г. и Н. С. Г. в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 800 /осемстотин лв./ лева, а на Общината [населено място] – в същия срок да внесе държавна такса в размер на 698.12 /шестстотин деветдесет и осем лв. и 12 ст./ лева; в същия срок касаторите следва да представят квитанции за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: