2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 13.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1097/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2207/25.01.2016 г., подадена от М. Д. П. чрез адв. Н. П., срещу определение № 4310 от 30.12.2015 г. по ч. гр. д. № 3354/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 27018 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 12978/2014 г. на Варненския районен съд за връщане на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 1942 от 27.04.2015 г.
Жалбоподателката поддържа оплакване за неправилност на определението с довод за нарушаване правилото на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК за признаване на срока за спазен, когато изпращането на книжата до съда е станало по пощата. Изложени са подробни съображения за технологията на обработване на пощенските пратки и виновно поведение на пощенския служител. В изложение, инкорпорирано в самата жалба, са поставени два въпроса, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото пред въззивната инстанция и се навежда специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна не изразява писмено становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок и е редовна, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и срещу преграждащ въззивен съдебен акт, но въпреки това се явява недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. първо ГПК, като насочена срещу определение, постановено в производство по искове с цена до 5 000 лева.
Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от М. П. срещу [фирма] [населено място], за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата 2 217 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 13590 от 25.01.2010 г., и за присъждане на сумата 1 016. 31 лева обезщетение за забава за периода 26.01.2010 г. – 10.07.2014 г.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК по искове за парични вземания цената на иска съвпада с размера на търсената сума. Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба и се стабилизира такава, каквато е към момента на предявяване на иска, освен ако въпросът не бъде повдигнат служебно от съда или по възражение на ответника в първото открито заседание по делото или цената не бъде изменена по почин на ищеца в сроковете, посочени в чл. 214, ал. 1 ГПК по реда на изменение на иска. В разглеждания случай исковете са с цена под 5 000 лева. Като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 2207 от 25.01.2016 г., подадена от М. Д. П. срещу определение № 4310 от 30.12.2015 г. по ч. гр. д. № 3354/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1097/2016 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: