2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 65
София, 08.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 29/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Н. В. – пълномощник на С. И. Д., срещу разпореждане № VІ-4999 от 08.10.2012 г. по в. гр. д. № 388/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което касационната жалба срещу въззивното решение по същото дело е върната поради неотстраняване на указана нередовност. Жалбоподателят иска обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно, тъй като съдът в двете инстанции е квалифицирал производството като трудов спор, за разглеждането на който не се дължи държавна такса съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба С. с нестопанска цел „Волейболен клуб Нефтохимик-2001” [населено място] не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното разпореждане въззивният съд върнал подадената от ищеца /сега частен жалбоподател/ касационна жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса за касационното обжалване в размер на 30 лева, съобщение за което е връчено на процесуалния представител на страната на 21.09.2012 г.
Основателни са оплакванията в частната жалба за неправилност на постановения съдебен акт.
Правоотношенията, въз основа на които ищецът е заявил исковите си претенции, са квалифицирани както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, като трудови /решение № 1896 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 4612/2011 г. на Бургаския районен съд, решение № VІ-39 от 21.04.2012 г. по в. гр. д. № 388/2012 г. на Бургаския окръжен съд/. Прието е, че макар и нетипични, сключените между страните договори имат характер на трудови, поради което и правната квалификация на предявените искове е чл. 242 КТ.
От така възприетото правно основание на претендираните вземания въззивният съд следва да изхожда и при извършване на процесуалните действия по администрирането на подадената от ищеца касационна жалба при преценката дали същият дължи държавна такса за касационното обжалване.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищците – работници, служители и членове на кооперации, се освобождават от заплащане на държавна такса по искове, произтичащи от трудови правоотношения.
След като правоотношенията в разглеждания случай са счетени за трудови, то указанието за внасяне от ищеца на държавна такса за касационно обжалване се явява неправилно. Н. на таксата не е нередовност на жалбата и не е основание за връщането й съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Обжалваното разпореждане, с което е прието обратното, следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № VІ-4999 от 08.10.2012 г. по в. гр. д. № 388/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба, подадена от С. И. Д. срещу въззивното решение № VІ-39 от 21.04.2012 г. по в. гр. д. № 388/2012 г. на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: