3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 53
София, 03.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 749/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № VІ-108 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1644/2010 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 633 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 2712/2006 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е уважен иск за ревандикация на дворно място от 430 кв. м., съставляващо УПИ VІІ- от кв. по плана на[жк] [населено място] и вместо това Общината [населено място] е осъдена да предаде на Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. владението върху собствения им имот, представляващ реална част от УПИ VІІ от кв. по плана на[жк] [населено място] от 327 кв. м. от имот пл. № 65, защрихована с оранжев цвят на скицата на вещото лице Г., като в частта над уважената до претендираните 430 кв. м. искът е отхвърлен.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците.
С молба, депозирана във въззивния съд на 12.10.2011 г. с вх. № 12921, страните по делото: Й. А. – временно изпълняваща длъжността „кмет” на Общината [населено място] /съгласно заповед № РД-09-68 от 21.09.2011 г. на Областния управител на Област Б./, и Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. са заявили, че отношенията им, свързани с имот № 65 – част от бивш парцел VІІІ от кв. 38 по плана на комплекс „Изгрев” [населено място], понастоящем попадащ в УПИ VІІ-65, УПИ VІІІ-7 и улична регулация в кв. 24а, са уредени и нямат претенции по отношение собствеността върху тях. На основание чл. 249 вр. чл. 233 ГПК правят отказ от иска и искат невлязлото в сила въззивно решение да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Съгласно чл. 283, изр. 1 ГПК касационната жалба се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната.
Данните по делото сочат, че въззивното решение на Бургаския окръжен съд е връчено на касаторите, както следва: на Н. К. Н. – на 07.03.2011 г., на Д. К. Н. – на 28.03.2011 г. и на К. Хр. А. и Д. К. А. – на 17.03.2011 г. При това полоожение подадената от тях на 27.04.2011 г. касационна жалба е в срок само за касатора Д. К. Н., а по отношение на останалите е просрочена и следва да се върне – чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
На следващо място следва да се посочи, че с право на жалба разполага тази страна, чието искане не е удовлетворено.
В разглеждания случай предявеният от касаторите насрещен иск е уважен за част с площ 327 кв. м. от спорния парцел и в тази част ищците нямат право на жалба. Затова подадената в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от Д. К. Н. има правно действие само в отхвърлителната част на иска за собственост за разликата над 327 до 430 кв. м.
С право на жалба срещу въззивното решение в частта, с която предявеният срещу нея иск е уважен, е разполагала общината [населено място]. Съобщението за въззивното решение и възможността то да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок е редовно връчено на 14.03.2011 г. на юрк. Зл. Г., но тъй като касационна жалба не е подадена, решението в означената част е влязло в сила.
При това положение настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че валидно изявление за отказ от иска е направено единствено от касатора Д. К. Н., който е обжалвал въззивното решение в отхвърлителната част на иска в законоустановения едномесечен срок. На основание чл. 233 ГПК постановеното въззивно решение по предявения от него иск следва да се обезсили в означената част.
Извършеният от останалите ищци отказ от иска не е произвел правно действие, тъй като, с оглед просрочието на подадената от тях касационна жалба, въззивното решение е влязло в сила в отхвърлителната част на предявените от тях искове. То е влязло в сила, поради необжалването му от ответната община, и в уважената част на иска, поради което и в тази част депозираният отказ от иска от четиримата ищци, не може да бъде съобразен от настоящата инстанция.
Съгласно чл. 249 ГПК съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Както се посочи, въззивното решение е влязло в сила в уважената част на иска, както и в отхвърлената част на иска, предявен от трима от ищците. При това положение, и с оглед отказа от иска от ищеца Д. Н., настоящата инстанция намира, че не е налице хипотезата на посочената норма, така че въззивното решение в неговата цялост не може да бъде обезсилено на това поддържано от страните основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Н. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. срещу въззивното решение № VІ-108 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1644/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № VІ-108 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1644/2010 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която предявеният от Д. К. Н. иск е отхвърлен за разликата над уважените 327 кв. м. до претендираните 430 кв. м. от УПИ VІІ-65 от кв. 24А по плана на[жк] [населено място], поради отказ от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. за обезсилване на въззивното решение № VІ-108 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1644/2010 г. на Бургаския окръжен съд поради отказ от иска, както и искането на страните по делото за обезсилване на същия съдебен акт на основание чл. 249 ГПК.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: