2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 01.02. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 794/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Х. И. в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение № 33 от 17.03.2010 г. по в. гр. д. № 30/2010 г. на Т. окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация ОС „З.”[населено място] не е подал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при преценка по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 221 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 398/2009 г. на Омуртагския районен съд, с което е установено по отношение на ОС „З.”[населено място], че през 1936 г. Х. И. К., б. ж. на с. Г. Доляне, е закупил от Х. Х. от с. с. 667.000 дка гори , а производството по делото е прекратено на основание чл. 270, ал. 3, предл. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва, че въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос за допустимостта на положителен установителен иск, от който зависи доказването на невъзможността да възстанови правото на собственост върху наследствените си гори, при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поддържаното основание е налице, когато се разкрие необходимост поставените от касатора въпроси да бъдат разгледани с цел промяна на съдебната практика, създадена поради неточно тълкуване на конкретна правна норма, или за осъвременяване на възприето тълкуване с оглед изменения в законодателството или обществените условия. Настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че това основание в случая не е налице по следните съображения:
Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява в полза на правоимащите лица доколкото те са го заявили и след изпълнение на определена административна процедура, от оправомощения орган – съответната общинска служба по земеделие, която постановява решение за възстановяване на собствеността при положение, че се представят писмени доказателства от категорията на посочените в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Лицата, които не притежават документи за право на собственост поради това, че същите са изгубени или унищожени не по тяхна вина, подават заявление за възстановяване на правото на собственост пред общинските служби по земеделие при условията и по реда на чл. 14 ЗВСГЗГФ, който е свързан със срок – до 31 октомври 1999 г.
Възникналият в случая спор за собственост е по повод отказ на административния орган в производство по чл. 14 ЗВСГЗГФ да възстанови собствеността с мотиви, че липсват данни за начина на придобиване на имотите. С това ищецът е обосновал и правния интерес от предявения иск, като поддържа, че цели да установи съществуването на едно правно отношение, а именно сключена сделка, с която наследодателят му придобил собствеността върху претендираните с исковата молба гори.
Иск за признаване на установено, че наследодателят на претендиращия възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ, е придобил от определено лице конкретни имоти, е всъщност иск за установяване принадлежността на правото на собственост към един минал момент – този на одържавяването на горите. Той намира правното си основание в чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ и съгласно установената трайна съдебна практика може да се развие между лица, претендиращи да са носители на правото към релевантния минал момент. В това производство общинската служба по земеделие не може да бъде страна. Тя не е носител на самостоятелни права и задължения по отношение на имотите, които подлежат на възстановяване. С. не е засегната в правното си положение по никакъв начин от наличието или липсата на претендираното от ищеца материално право, поради което и не е процесуално легитимирана да отговаря на такъв иск. Същото разрешение се налага и в случаите, когато се претендира установяване на право на собственост по реда на чл. 14, ал. 8 ЗВСГЗГФ.
С оглед изложеното въпросът за допустимостта на установителен иск за право на собственост върху подлежащи на възстановяване гори, е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика, според която такъв спор би могъл да възникне само между лица, претендиращи да са носители на правото към релевантния момент, но не и спрямо общинската служба по земеделие. Наред с това предвидената в закона специална процедура по възстановяване на собствеността в случай, че документите са изгубени или унищожени не по вина на страната, изключва възможността претендиращите реституция да заявят правата си по общия исков ред по чл. 124 ГПК. Разглежданият случай не разкрива някаква специфика, която да налага допускането на касационно обжалване с оглед точното приложение на закона, а и касаторът не е обосновал с какво разглеждането на конкретната хипотеза, пред която страните са изправени, би допринесло за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 33 от 17.03.2010 г. по в. гр. д. № 30/2010 г. на Т. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: