3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 161
София, 07.04. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1074/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7540/15.12.2014 г. на [фирма] чрез адв. Ч. Д., срещу определение № 935 от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 865/2014 г. на Пернишкия окръжен съд.
С това определение е прието, че частната жалба на дружеството срещу разпореждането от 16.05.2014 г. по ч. гр. д. № 02778/ 2014 г. на Пернишкия районен съд е недопустима, поради което същата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено.
Жаллбоподателят счита въззивното определение за неправилно, иска разглеждане на спора по същество и отмяна на разпореждането от 16.05.2014 г. По същество навежда съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния акт, а не на обжалваното определение.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК писмени отговори са депозирали и двамата ответници по жалбата. [фирма] я оспорва по същество. [фирма] я намира за основателна и моли да бъде уважена.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Пернишкия окръжен съд е по частна жалба № 21062/07.08.2014 г. срещу разпореждане от 16.05.2014 г. на по ч. гр. д. № 2778/2014 г. Пернишкия районен съд, с което е уважено искане от [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за предаване владението на отдадена на лизинг недвижима вещ, представляваща самостоятелен търговски обект, магазин на две нива с обща площ от 393.58 кв. м., срещу [фирма].
За да остави без разглеждане частната жалба, Пернишкият окръжен съд приел, че жалбоподателят не е длъжник в заповедното производство, също така, че не и трето лице, находящо се в недвижимия имот, претендиращо самостоятелни права при извършване на въвода по чл. 522 вр. чл. 523 ГПК, поради което за него липсва правен интерес да обжалва разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В производството по чл. 419 ГПК жалбоподателят не се е позовал на съображения, изхождащи от акта, въз основа на който е издадена заповедта – в случая договор за лизинг, а на договори с трети лица, поради което и на това основание жалбата му се явява недопустима. Изложил е и съображение, че тъй като длъжникът по заповедта за изпълнение [фирма] не е подал възражение срещу нея, то липсва и основната предпоставка за допустимост на частната жалба. Въз основа на всичко изложено дотук стигнал до решаващия извод за нейната недопустимост, имаща за последица оставянето й без разглеждане.
Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е страна, в частност длъжник в заповедното производство. Това, обаче, води не до липса на правен интерес от обжалването, а до липса на активна процесуална легитимация у лицето като предпоставка за допустимост на частната жалба. Процесуалната легитимация по начало се предопределя от спорното материалното правоотношение, в заповедното производството – от материалното право, чиято безспорност е предмет на установяване и в обичайната хипотеза съвпада със страните по това право. Липсата на активна процесуална легитимация е достатъчно основание, което да обоснове недопустимост на жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 ГПК, като обсъждането на останалите предпоставки за допустимост на обжалването, посочени в чл. 419, ал. 2 ГПК, както и преценката за правен интерес, се явяват излишни.
Обсъждането на производството по чл. 522 ГПК е ирелевантно, защото в него не се атакува разпореждането за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, а се оспорва изпълняемото по принудителен ред право /материалноправна защита срещу изпълнението/, като допуснатото принудителното изпълнение може да се спира от съда по молба на трето лице, когато съдебният изпълнител при въвода в недвижимия имот установи, че трето лице владее имота, обект на принудителното изпълнение, и когато това трето лице претендира свои права върху него. Третото лице, претендиращо свои права върху недвижимия имот, може да се защитава и по реда на чл. 435 ГПК, като обжалва действията на съдебния изпълнител по изпълнението /процесуалноправна защита срещу изпълнението/.
Предвид изложеното, определението като краен резултат се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 935 от 01.12.2014 г. по ч. гр. д. № 865/2014 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: