5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 18.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 413/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. Д. Атанасова-Н., срещу въззивното решение № 221 от 07.11.2014 г. по в. гр. д. № 226/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
От ответника по касация е постъпил писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 31/17.06.2014 г. по гр. д. № 96/2014 г. на Кърджалийския районен съд и вместо него е отхвърлен предявен от жалбоподателката срещу етажната собственост на вход ”Б”, бл. ”Р.-3”, [улица] [населено място], иск с право основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание, проведено на 19.01.2014 г.
Ищцата твърди в исковата молба, че решенията на общото събрание са незаконосъобразни поради неправилно изчисление на кворума, нищожност на свикването на общото събрание и нищожно избрани органи на управление, при допълнително уточнение, че събранието било свикано еднолично от председателя на управителния съвет /УС/, а не с решение на управителния съвет; изборът на управителни и контролни органи бил оспорен и отменен с решение по в. гр. д. № 194/2013 г. Кърджалийския окръжен съд, а като ново основание за незаконосъобразност е посочен избор на касиер от УС вместо от общото събрание.
Въззивният съд приел за установено, че с протокол на Управителния съвет № 06-01-14 с дата 06.01.2014 г. било взето решение за свикване на общо събрание на етажните собственици на 19.01.2014 г., и за дневния ред. В изпълнение на това решение със съобщение от 07.01.2014 г. председателят на УС свикал общото събрание и уведомил собствениците, за което бил съставен списък. Общото събрание било проведено на 19.01.2014 г. и бил изготвен протокол със същата дата. В него било отразено, че на събранието са представени 79.957% идеални части, като всички присъстващи удостоверили присъствието си с подпис на предварително изготвен списък, представен по делото; представени са и 7 бр. пълномощни. Д. за неправилно изчислен кворум съдът счел за неоснователен, тъй като според представения списък идеалните части са определени съгласно удостоверение изх. № 302/03.12.2013 г., издадено от „Гарант-инвест” [населено място]. В него са определени идеалните части от общите части, разпределени между отделните самостоятелни обекти – апартаменти и търговски обекти. Това удостоверение е издадено от дружеството, което поддържа регистъра на жилищните сгради в режим на етажна собственост, представено е от ищцата, не е оспорено и опровергава нейното твърдение за неправилно изчислен кворум. На следващо място съдът приел, че събранието е свикано редовно с решение на УС, обективирано в протокол, чиято доказателствена сила не е оборена. От факта, че съобщението за свикване на събранието е изготвено и подписано еднолично от председателя, не може да се направи извод за липса на решение на УС, но дори да се приеме, че е взето по-късно, то би санирало едноличното решение на председателя. На трето място въззивният съд посочил, че изборът от 23.12.2012 г. на управителни и контролни органи е отменен с решение, влязло в сила на 06.03.2014 г. Следователно, към момента на провеждане на общото събрание на 19.01.2014 г., решенията на общото събрание, проведено на 23.12.2012 г., не са били отменени и етажната собственост е имала законно избрани органи на управление, включително и касиер, който е и член на управителния съвет. Освен изложеното, предходният управителен съвет, избран на общото събрание от 05.12.2010 г., е в същия състав, т. е. няма персонална промяна. Ето зашо дори и при отмяната на решенията от 23.12.2012 г., управителният съвет е заседавал в законен състав. На последно място въззивният съд приел, че доводите за липса на пълномощни на присъстващите, за нередовност на представените пълномощни, както и за разминаване в датите, посочени в края на тези документи, не са въведени като предмет на спора по делото и затова не могат да бъдат основание за отмяна на решенията на общото събрание, но въпреки това обсъдил събраните във връзка с тях доказателства и приел доводите за неоснователни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси:
І. Има ли право въззивният съд да допуска и да основава решението си на възражения срещу иска, отправени след изтичане на срока по чл. 131 ГПК /например за първи път в първото съдебно заседание и/или във въззивната жалба/, основани на съществуващи и известни на ответника към този момент факти. Според жалбоподателката по този въпрос съдът е процедирал в нарушение на указанията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Видно от данните по делото, не се констатира противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Макар с отговора на исковата молба ответникът да не е направил възражения и представил доказателства, отхвърлянето на предявения от жалбоподателката иск не е следствие от възприемане и кредитиране на несвоевременни възражения и доводи, заявени едва в първото по делото заседание, съответно – във въззивната жалба. Действително, протоколът от проведеното на 19.01.2014 г. общо събрание на етажната собственост, с приложения, е представен в първото по делото заседание, но това процесуално действие на ответника по иска е в изпълнение на възложеното му от първоинстанционния съд задължение по направено от ищцата доказателствено искане в този смисъл, а крайните правни изводи на въззивния съд по предмета на делото са обусловени от преценката на всички представени по делото доказателства и доводи на страните.
ІІ. По делот с предмет: иск за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажните собственици с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, установяването на кворума на общото събрание като задължително условие за законното му провеждане, изисква ли установяване и доказване по делото на правата и пълномощията на явилите се лица /съгласно изготвения списък на присъстващите/ да участват при вземането на решения на общото събрание и може ли това да се извърши служебно от съда; или от значение за кворума е само броят на явилите се на общото събрание лица, без значение от евентуални пороци /грешки/ при упълномощаването /удостоверяването/ на правата на етажните собственици. Според жалбоподателката по този въпрос липсва съдебна практика и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК отговорът му би допринесъл за точното прилагане на чл. 14 и 15 ЗУЕС, уреждащи изискванията за кворум и участие в общото събрание чрез пълномощник, както и за развитието на правото.
Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд действително е посочил, че такива не са релевирани от ищцата, но въпреки това е изложил съображения защо счита за неоснователни доводите за липса на пълномощни и за нередовност на представените. Следователно, кворумът за провеждане на общото събрание е преценен от гледна точка и на представителството по пълномощие, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл частта от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в която се твърди, че наличието на кворум е прието за доказано, без въззивният съд да обсъди в дълбочина възраженията за липса на права на собственици и надлежна представителна власт на пълномощници на собственици, участвали в събранието, като подходил формалистично и пренебрежително към очевидните противоречия и несъответствия в представените по делото документи, съставлява оплакване за неправилност на въззивното решение и е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се проверява в производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационното обжалване.
ІІІ. Когато общото събрание на етажните собственици е избрало колективен управителен орган – управителен съвет /УС/, председателят на УС има ли правомощие самостоятелно и еднолично да свиква общо събрание на етажните собственици. Според жалбоподателката въпросът е разрешен в противоречие с решение № 32/06.03.2014 г. по гр. д. № 6489/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С посочения съдебен акт, съставляващ задължителна съдебна практика, е прието, че когато в една етажна собственост като форма на управление е избран колективен орган – управителен съвет, именно той упражнява предвидените в закона правомощия на изпълнителния орган, включително по свикването на общото събрание съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС. Посочено е, че поканата би могло да изхожда от председателя, ако е взето решение на управителния съвет за свикване на общото събрание и председателят е упълномощен да изпрати покана на етажните собственици. В хипотезата, пред която страните са изправени, въззивният съд е приложил същото разрешение, което е видно от изложеното по-горе в настоящите мотиви. Затова и не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
ІV. Задължен ли е решаващият съдебен състав да изиска представяне по делото на протокола от проведеното общо събрание на етажните собственици в цялост, ведно с всички приложения към него; за последиците от неизпълнението на така дадените указания и разпореждания на съда от гледна точка на разпределението на доказателствената тежест. Жалбоподателката сочи, че въпреки указанията на въззивния съд до ответника по иска да представи протокола, ведно с всички приложения към него, тъй като основанията за отмяна на решенията на общото събрание произтичат от тези приложения, са представени само седем от общо дванадесет приложения. В нарушение на процесуалните правила за последиците от недоказването или препятстване на доказването на правнорелевантни и доказателствено релевантни факти по делото, въззивният съд приел протокола в неговия непълен /по вина на ответника/ вид и изградил на тази основа решаващите си изводи по въпроса за законността на проведеното общо събрание и взетите на него решения.
Според жалбоподателката въпросът е разрешен в противоречие с решение № 176/16.05.2011 г. по гр. д. № 1968/2009 г., и решение № 58/ 25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г., двете на ВКС, І-во г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Като алтернативно основание поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втората част на въпроса. В посочените съдебни решения е прието, че в производството за отмяна на решение на общо събрание на етажна собственост съдът следва да даде указания за представяне на частите от протокола на общото събрание, ако са наведени доводи за незаконосъобразност на взетите решения, основаващи се на съдържащите се в тези части данни за относими към спора факти. В разглеждания случай жалбоподателката не е посочила нито в касационната жалба, нито в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, кои от наведените основания за отмяна на решенията на общото събрание произтичат от непредставени приложения към протокола; не е въвела такова твърдение и при представянето на прокотола в съдебното заседание на първоинстанционния съд от 12.05.2014 г. При това положение не може да се приеме, че поставеният въпрос в двете му части е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обективирани в обжалваното решение, поради което и общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
V. Какви са последиците от отмяната по съдебен ред на решението на общото събрание на етажните собственици за избор на управителни органи на етажна собственост, по отношение на взетите до датата на отмяната решения и действия на тези управителни органи.
Жалбоподателката сочи, че с отмяната на решението за избор на управителни органи отпадат с обратна сила извършените от тях действия и взетите от тях решения, тъй като е отпаднал правопораждащият факт, от който те черпят своите правомощия, т. е. отмяната представлява основание за мълчаливо или по съответния ред отменяне на решенията, взети от тези нелегитимни органи на управление.
Поставеният въпрос следва да бъде разгледан в контекста на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, според който подаването на молбата за отмяна на решение на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Разпоредбата е ясна и се не нуждае от тълкуване. Спирането на изпълнението на решението на общото събрание е предвидено в закона като обезпечителна мярка по подадената молба за отмяна – с него се осуетява, докато трае съдебното производство, изпълнението на решение, което може да се окаже незаконосъобразно. В разглеждания случай липсват данни предвидената процедура да е била приложена спрямо решенията на общото събрание, проведено на 23.12.2012 г., поради което становището на въззивния съд е формирано при точно приложение на закона. Поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 05.12.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение № 221 от 07.11.2014 г. по в. гр. д. № 226/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Д. Атанасова-Н. да заплати на етажната собственост на вход ”Б”, бл. ”Р.-3”, [улица] [населено място] разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: