О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 13.07. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 114/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Я като пълномощник на “И” О. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “. № 16, срещу въззивното решение от 24.09.2009 г. по гр. д. N 1424/07 г. на Софийския градски съд, с което в сила е оставено решението от 13.11.2006 г. по гр. д. № 10958/05 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост върху мачтов трафопост 1Х400 KV A, 20 KV и кабели Cp.H-20 KV, за жилищни сгради, с площ от около 8 кв. м., находящи се в УПИ VI-334 от кв. 46 по плана на гр. С., кв. “Г”, ул. “. № 1* Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с цел тълкуване на Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./ и на последвалите изменения в нормативната уредба в областта на енергетиката със Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и Закона за енергетиката, относно възможността правото на собственост върху съоръжения да принадлежи и на частноправни субекти, както и за колизията между тази законодателна уредба и нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОбС /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 44 от 1996 г./.
От ответниците по касация “Ч” АД счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна, С. о. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
Ищецът се е позовал на приращението като основание за възникване на претендираното право на собственост и твърди, че през 1998 г. е изградил трафопоста със собствени средства и върху собствен недвижим имот – факти, установени от данните по делото. Въззивният съд приел, че по силата на чл. 2, ал. 1 вр. пар. 2 от ДР на Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./ – приложимия материален закон към момента на създаване на вещта, е възникнала държавна собственост, като по отношение на ищеца не са налице изрично посочените хипотези на чл. 2, ал. 2 от с. з. кооперативни и други организации с разрешение на Асоциация “Е” да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. Приетите след релевантния за спора момент материалноправни норми действат занапред и не се съдържат в ЗЕЕЕ /отм./ и в ЗЕ такива преходни правила, които да преуреждат с обратно действие вече възникнало право на собственост или да уреждат ex lege промяна в субекта на правото върху вече съществуващи обекти от енергийната система.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./ електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легална дефиниция на понятието “електрически уредби” е дадена в пар. 2 от Допълнителните разпоредби на закона – това са устройствата, в които се преобразува и разпределя електрическата енергия. Трансформаторният пост попада в предметния обхват на това определение. Така създадената нормативна уредба съдържа ясни правила, уреждащи отношенията по повод правото на собственост върху енергийните обекти, които не се нуждаят от тълкуване, а и по тях има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. С изграждането на спорния по делото обект правото на собственост е възникнало за държавата. По отношение на касатора не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 ЗЕ /отм./, уреждащи правото на частна собственост на кооперации и други обществени организации – той не е сред субектите, по отношение на които се прилага посочената норма, както е приел въззивният съд, и няма за предмет някоя от дейностите по чл. 12 ЗЕ от 1975 г. /отм./.
Със Закона за енергетиката и енергийната ефективност /Обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., отм./ са създадени предпоставки държавната собственост върху енергийните обекти да премине в собственост на други правни субекти. Принципът е за осъществяване на дейността в енергетиката от юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон, въз основа на разрешения и лицензии от Държавната комисия за енергийно регулиране. Въведено е изискване лицензиантът да е собственик или ползвател на обектите, ч. които осъществява лицензионната дейност. Следователно специалният закон, уреждащ собствеността на обектите – част от електропреносната мрежа, е предвиждал те да бъдат собственост на съответните юридически лица, които осъществяват дейности по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. Ищецът не е сред тях. Принципът на приращението следва да се счита неприложим, тъй като предвижданията на специалния закон съставляват нещо друго по смисъла на чл. 92 ЗС. Ето защо точното приложение на закона като предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Развитието на правото би било налице в случаите, когато произнасянето е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на самия закон или в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго. Тези предпоставки в разглеждания случай касаторът е обосновал с обществено-икономическите промени в страна. Те не налагат промяна в установената съдебна практика, а поставените от касатора въпроси са ясно регламентирани и не се налага Върховният касационен съд да се произнася по тях по повод конкретния спор. Разрешението, което въззивният съд е дал, е в съответствие с решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 169/2009 г. на ВКС, I-во г. о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, така че неоправдано се поддържа от касатора липса на съдебна практика като предпоставка за допускане на касационно обжалване. С този съдебен акт, който има характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /т. 2 от ТР № 1 от 19.10.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, е прието, че относно собствеността на енергийните обекти е въведен принципът да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката – чл. 58 ЗЕЕЕ /отм./, чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Затова пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийните обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят от тях в осемгодишен срок от влизане на закона в сила. Изключение се допуска когато обектът снабдява с енергия само един потребител. Във връзка с това изключение въззивният съд е приел за недоказано спорният обект да задоволява единствено собствените нужди от електрическа енергия на дружеството-ищец.
На следващо място основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава от касатора с налична според него колизия между ЗЕ от 1975 г. /отм./ и чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОбС от 1996 г., според която общинска собственост са мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система в частта, обслужваща територията на съответната о. , които не са включени в имуществото на търговски дружества. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че неотносими към предмета на спора са възраженията на ответниците, че С. о. е собственик, която е учредила в полза на ЧЕЗ право на ползуване, защото правата на ответниците, и фактите, от които те произтичат, следва да се обсъждат единствено, ако изключват възникването или погасяват вече възникналите права на ищеца. В случая по силата на законова разпоредба правото на собственост не може да възникне в полза на ищеца. След като не е сред решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска, този въпрос не обосновава и наличие на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.09.2009 г. по гр. д. N 1424/07 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: