4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 28.01.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6071/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 742 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 3035/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, след отмяна на решение № 833 от 04.03.2013 г. по гр. д. № 5924/2010 г. на Пловдивския районен съд, е допусната делба на самостоятелен обект с идентификатор № 56784.521.1217.4.1, находящ се в сграда с идентификатор 56784.521.1217.4, построена в ПИ с идентификатор 56784.521.1217 по кадастралната карта на [населено място], с предназначение за търговска дейност и площ 34 кв. м., между съделители и при квоти: за Т. В. Ш. и Л. В. Ш. – по 48/144 ид. ч., за С. М. К. – 36/144 ид. ч., по 3/144 ид. ч. за Л. С. С.и Е. С. Н., и по 2/144 ид. ч. за К. Г. А., Х. Г. П. и М. Г. К., а срещу М. Р. Ш. искът е отхвърлен.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от Т. В. Ш. и Л. В. Ш.. Жалбата е в срока по чл. 283, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
От ответниците по касация С. М. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, останалите не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Данните по делото сочат, че на касаторите Ш. е разрешено да монтират в собствения си имот пл. № 861, сега имот № 786 по кадастралната карта на [населено място], павилион – магазин за търговска дейност от 17,90 кв. м., за което са издадени разрешение за строеж № 72/19.08.1991 г. и протокол № 45 от 17.09.1991 г. за определяне на строителна линия и ниво. От заключенията на назначените по делото технически експертизи съдът приел за установено, че осъщественото е в съществено отклонение от разрешеното, и не е монтаж на временно преместваемо съоръжение – павилион за търговия, а е строителство на масивна едноетажна сграда, трайно прикрепена към терена, с площ от 34 кв. м. Представлява самостоятелен обект, състоящ се от три функционално свързани помещения – търговско, заемащо южната част, спомагателно – заемащо средната част и помещение за подготовка на дюнери и пици, заемащо северната част. Според действащия кадастрален и регулационен план от 1994 г. сградата не е изцяло ситуирана в собствения на Ш. имот пл. № 861, а попада и в съсобствения на всички страни /без М. Р. Ш./ съседен имот пл. № 1354, сега поземлен имот № 1217. Границата между двата имота по плана не е идентична с тази по кадастралната карта, като според последната цялата сграда попада и е заснета в ПИ № 1217.
При тези данни въззивният съд приел, че искът за делба е основателен на заявеното основание – придобиване по приращение съгласно чл. 92 ЗС. Според меродавния план, какъвто е действащият – в случая кадастралната карта, обектът е с юридическа характеристика на самостоятелен, годен да бъде предмет на право на собственост, съответно и на делба. Построен е от касаторите без учредено им по надлежния ред право на строеж /или на друго основание, годно да ги направи изключителни собственици/, попада изцяло в съсобствения ПИ № 1217, следователно по приращение е собственост на собствениците на терена при квоти, съответни на квотите им в дворното място. При лежаща върху тях доказателствена тежест, касаторите не са установили въведеното придобно осонвание – давност.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК също са обосновани доводи за нищожност и недопустимост на въззивното решение.
Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., не съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно. Поддържа се на първо място, че делбата е допусната между лица, които не са собственици на вещта, предвид извършена през 2009 г. разпоредителна сделка в полза на трето лице с целия магазинен етаж, включващ и делбения имот. Този довод не може да бъде обсъждан, тъй като е обоснован с представения с жалбата н. а. № 5, том ІІ, рег. № 1369, дело № 197 от 21.07.2009 г., но в настоящия етап на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК е недопустимо да се представят писмени доказателства, които да послужат при преценката за валидност на въззивното решение. На следващо място касаторите сочат, че макар до делба да е допуснат целият обект, в него не участват собствениците на съседния имот и затова въззивното решение, като противоречащо на решение № 271/15.06.2011 г. по гр. д. № 985/2010 г. на ВКС, І-во г. о., е нищожно. Не се констатира да е налице противоречие, защото с този съдебен акт за нищожно е обявено решение, в чийто диспозитив съдът не е посочил кои са страните, между които се допуска съдебната делба, и какви са техните квоти на съсобственост, но настоящият случай не е такъв. Освен това, ако не са участвали всички съсобственици, ще се постави въпрос за нищожност на делбата, а не на съдебното решение, постановено в производство по чл. 34 ЗС.
Не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Установено е по настоящото дело, че спорният имот не е част от предмета на гр. д. № 831/2000 г. на Пловдивския районен съд, поради което е неоснователен доводът за пререшаване на спор, разрешен между същите страни с влязло в сила решение. Не води до недопустимост на въззивното решение и доводът, че липсва предмет на делбата – според касаторите дори част от сградата да попада в имот № 1354, то не съществува годен самостоятелен обект, а част от имот е недопустимо да се дели. Този довод би могъл да се обсъжда по повод правилността на въззивното решение, но не е и за да се прецени неговата допустимост.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с оплакванията за неправилност на решението.
На първо място се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, при липса на мотиви и без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства, в т. ч. заключенията на всички експертизи, неправилно е разрешен въпросът за индивидуализацията на допуснатия до делба имот, неговата квадратура, в който точно имот попада, обемът на делбената маса, субектите, между които следва да се допусне делба, от какво произтича правото на собственост на всеки съделител и какви са квотите им в съсобствеността. Не може да се извърши исканата от касаторите съпоставка между обжалваното решение и решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І-во г. о., защото то е по въпрос, различен от поставения – с него, в производство по чл. 290 ГПК, е прието, че липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. Ето защо и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Според второто решение № 1209 от 26.01.2009 г. по гр. д. № 5263/2007 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, не е достатъчно да се посочи само крайният извод на съда – той следва да бъде мотивиран с правните съображения, поради които е възприето едно от заключенията, като следва не само да се изброи какви заключения са изслушани, но и да се мотивира кое от тях е възприето и защо. К. се позовават на това решение във връзка с оплакването, че експертните заключения се различават досежно площта, с която сградата попада във всеки от двата имота, но този въпрос не е определящ за изхода на делото, тъй като меродавна за местонахождението на обекта е действащата кадастрална карта, а според нея обектът попада в съсобствения имот № 1217. К. не сочат кои данни, съдържащи се в първото депозирано по делото заключение, не са обсъдени от въззивния съд, както и по отношение на кои доказателства, които не са кредитирани, съдът не е изложил мотиви. Изводите на съда по отношение обема на делбената маса, основанието на съсобствеността, съделителите и квотите, при които е допусната делба, са мотивирани, поради което и не се установява да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На второ място касаторите сочат, че противоречащ на закона и на съдебната практика, изразена в решение № 61 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 291/2011 г., и решение № 296 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 990/2010 г., двете на ВКС, І-во г. о., е изводът на въззивния съд по приложението на чл. 92 ЗС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените съдебни актове, макар да касаят въпросите за придобиване по приращение, са постановени при различна от установената с обжалваното решение фактическа и правна обстановка. Така, първото решение е по въпросите: „построеното в повече от това, за което е учредено право на строеж с договор, собственост ли е на собственика на терена на основание чл. 92 от ЗС”, и „ако е уговорен процент от застроената площ като обезщетение на собственика на терена, построеното в повече при същия процент ли се разпределя“. Второто решение е по въпросите за статута на тавански етаж, изграден като обща част по предназначение на сграда – етажна собственост, за който впоследствие има одобрен архитектурен проект за преустройството му в апартамент, както и дали следва да се допуска делба на такъв таван, ако съдът е приел, че не е променено предназначението му с единодушно съгласие на всички етажни собственици. Тези въпроси не стоят за разрешаване в настоящия случай, поради което и постановените по тях решенията по чл. 290 ГПК не обосновават наличие на противоречиво разрешавани въпроси.
На трето място касаторите твърдят, че въззивният съд не е обсъдил цялата преписка на общината по поставянето, а оттам и – за статута на сградата, и е формирал неправилен извод, игнорирайки факта, че се касае за временна сграда; от представените доказателства може да се установи статутът на обекта, което е от съществено значение за допустимостта на делбата, като в тази връзка се позовават на решение № 310 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 906/2010 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 1265 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 3896/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., като основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: подлежат ли на делба имоти със статут на временни сгради, подлежат ли на делба части от такива сгради, имат ли последните статут на самостоятелни обекти на собственост – според касаторите по тях няма съдебна практика, тъй като в решението по гр. д. № 985/2010 г. на ВКС, І-во г. о., поставеният аналогичен въпрос: допустима ли е делба на строеж, който е разрешен като временно строителство, е останал неразрешен, а въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените въпроси са изградени на фактически изводи, каквито въззивният съд не е направил, а тези, които е направил – че е реализирано не временно преместваемо съоръжение – павилион за търговия, а строителство на масивна едноетажна сграда, трайно прикрепена към терена, не могат да бъдат предмет на проверка от касационната инстанция на този етап на производството, тъй като съдът не проверява правилността на решението и на фактическите констатации, а предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо и не може да се извърши съпоставка между обжалваното решение и цитираните в предходния абзац съдебни актове. Не са изложени и съображения с какво разглеждането на жалбата от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както изисква разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 742 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 3035/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: