4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 572
София, 17.11.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4653/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Й. В. В. и К. В. В. срещу въззивното решение № 2879 от 29.04.2015 г. по в. гр. д. № 9413/2011 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответницата Б. И. Д. е постъпил писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, намира следното:
Производството е за делба на урегулиран поземлен имот в [населено място] и лек автомобил марка „Рено”, придобити по твърденията в исковата молба по време на брака между Б. Д. и Воин В. – наследодател на страните; придобити от последния по наследство и делба две ниви в землището на [населено място], както и 1/4 ид. ч. от ливада, притежавана от наследодателя в съсобственост с неговите двама братя и една сестра.
След присъединяване на гр. д. № 14346/2008 г. по описа на Софийския районен съд, в предмета на делбата са включени и един апартамент в [населено място],[жк], и движими вещи. Ответниците са въвели възражение за намаляване на нотариално завещание на 1/2 ид. ч. от този апартамент, оставено от наследодателя на страните в полза на преживялата съпруга, както и твърдения за придобиване на урегулирания поземлен имот и на лекия автомобил с изцяло лично имущество на наследодателя: имотът – със средства, получени като цена на продадени наследствени имоти, а автомобилът – със средства, получени по граждански договор.
Съделители са преживялата съпруга на наследодателя, починал на 03.06.2007 г., и неговите деца от предходен брак, прекратен с развод.
С решение № ІІ-54-160 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 10887/2008 г. на Софийския районен съд, поправено с решение № ІІ-54-160а от 12.03.2012 г., завещателното разпореждане е намалено и запазените части на децата на наследодателя са възстановени в размер на 22% от завещаната 1/2 ид. ч. и делбата на апартамента е допусната при квоти 78% за преживялата съпруга и по 11% за всеки от низходящите. Със същото решение районният съд допуснал делба на земеделските земи при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки съделител, на урегулирания поземлен имот в [населено място] – при квоти: 4/6 ид. ч. за ищцата и по 1/6 ид. ч. за ответниците, а иска за делба на движими вещи отхвърлил като неоснователен.
С обжалваното решение Софийският градски съд отменил първоинстанционното решение по предявените от касаторите чрез възражения искания по чл. 30, ал. 1 ЗН и по квотите в допуснатия до делба апартамент, като намалил завещателно разпореждане с по 4 533.17/24 650 ид. ч. /или в стойностно изражение със сумата 4 533.17 лв./, и възстановил запазената част на Й. и К. В. от наследството, останало след смъртта на техния баща, в размер на по 4 533.17/24 650 ид. ч. /или в стойностно изражение – 4 533.17 лв./ и определил квотите, при които да се извърши делбата на апартамента, така: 40 233.66/49 300 ид. ч. за преживялата съпруга и по 4 533.17/49 300 ид. ч. за децата на наследодателя. В останалите части първоинстанционното решение е потвърдено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили на първо място въпросите: 1. допустимо ли е при доказано съществуване на имущество, което е принадлежало на наследодателя, то да бъде изключено от наследствената маса, дори да не е безспорно установен моментът на неговото придобиване, респ. дали то е изцяло или частично негова собственост; 2. следва ли възстановената запазена част да бъде преизчислена, ако се докаже, че в наследствената маса не е включено имущество, дори то да е с незначителна стойност. Тези въпроси са поставени във връзка с иска за делба на движими вещи, които касаторите са описали в две групи: първата съдържа вещи за обзавеждане, придобити по време на брака между Д. и наследодателя, а втората – домакински вещи, книги и лични бижута на наследодателя. Назначеното по делото вещо лице е оценило само вещите от първата група, тъй като останалите не са му били предоставени от страните за оглед. При липса на писмени доказателства въззивният съд обсъдил показанията на свидетеля Д. В., но не ги поставил в основата на решението си, тъй като свидетелят не е описал конкретни вещи, а само е направил общото предположение, че такива са били закупени от наследодателя. Съдът съобразил и становището на преживялата съпруга, която изрично оспорила момента на придобиването и семейния произход на първата група вещи, както и съществуването и местонахождение на втората група, и при приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, която е на предявили иска – сега касатори, отхвърлил иска за делба на тези вещи.
С оглед на тези решаващи мотиви следва да се приеме, че въпросите са изградени на изводи, каквито въззивният съд не е направил – не е приел имуществото да е принадлежало на наследодателя изцяло или да е било частично негова собственост, а тези изводи, които съдът е направил, не могат да бъдат предмет на проверка от касационната инстанция на този етап на производството. В този смисъл решението е постановено в съответствие с установената съдебна практика, че делба може да се допусне само по отношение на съсобствена вещ. Тъй като е прието за недоказано претендираните вещи да са били част от имуществото на наследодателя в момента на смъртта му, не съществува основание те да се вземат предвид при образуването на масата по чл. 31 ЗНсл, към което съдът пристъпил с оглед упражненото чрез възражение от децата на наследодателя право по чл. 30, ал. 1 ЗНсл. Ето защо не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите, касаещи движимите вещи. Не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не са изложени съображения с какво произнасянето от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото съобразно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос е: представлява ли нарушение на чл. 31 ЗНсл включването в наследствената маса на сума, която е следвало да бъде получена приживе от наследодателя, но по стечение на обстоятелствата е получена след смъртта му. По-подробно той е обоснован в касационната жалба, в която се твърди, че в изпълнение на граждански договор от 01.11.2005 г., сключен между „Институт по транспорт и телекомуникации” и наследодателя, месец след смъртта му – на 02.07.2007 г., по сметка на преживялата съпруга били преведени 4 346.59 лева като окончателно плащане по договора. К. сочат, че преводът е за труд, положен от наследодателя приживе, към което Д. няма никакво отношение, така че изключването на сумата от наследствената масата противоречи на житейската и правна логика. Действително, наследствената маса, която се образува с цел изчисляване на запазената част, е сбор от всички движими и недвижими имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, както и вземанията на същия. Претендираното в случая възнаграждение за труд безспорно е вземане, но доводът, че е следвало да се включи в масата по чл. 31 ЗНсл, не е съобразен с доказателствата, че освен наследодателя, и преживялата съпруга е имала вземане към същия длъжник по аналогичен договор от 01.11.2005 г., в изпълнение на който също са извършвани плащания. В този смисъл въпросът е фактически, а не правен, защото разрешаването му е в зависимост от конкретните данни по делото. Общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, тъй като касационната жалба може да бъде допусната за разглеждане по същество с оглед тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, от която зависи решаването на делото, а не за проверка правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните доказателства – т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Последният въпрос е: относими ли са писмени доказателства, които не влияят пряко върху изводите на съда относно предмета на спора, но са решаващи за кредитиране на свидетелските показания. Въпросът е поставен във връзка със спора за произхода на средствата, вложени за придобиване на урегулирания поземлен имот в [населено място], закупен по време на брака на името на наследодателя за 2 663.90 лева. К. са оспорили иска за делба на този имот с довода, че сумата е лично имущество на Воин В., получена като цена за продадени негови наследствени земеделски земи. Въззивният съд приел възражението за недоказано. Изложил съображения, че показанията на свидетелите В. Б. и Д. В. са неубедителни, непълни и имат характер на производно доказателствено средство – възпроизвеждат казаното им от наследодателя на страните, а и не могат да бъдат съпоставени с други доказателства – писмени, за продажба на наследствени имоти, тъй като такива липсват. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е пренебрегнал писмените доказателства, каквито са банкови извлечения от сметките на наследодателя и разпечатка от Агенцията по вписванията, които потвърждават достоверността на показанията на свидетеля В. за продажба на наследствени ниви и, че в периода на закупуване на общинската земя наследодателят е теглил суми, които съвпадат с цената на закупения парцел. Касае се за оплакване, което съставлява довод за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това оборването на презумпцията по чл. 19 СК от 1985 г. /отм., при действието на който е прекратен бракът/ за съвместен принос на съпрузите в придобиването на вещта, изисква установяване влагането на средства с личен произход в покупката на вещта, като в хипотезата на чл. 21, ал. 1 е необходимо придобиването да е изцяло с лично имущество, а по чл. 21, ал. 2 – придобитата с лично имущество на съпруга част да не е незначителна – обстоятелства, които не се установяват от визираните от касаторите доказателства.
Ответницата Б. Д. не е представила доказателства за сторени в касационното производство разноски, които да й бъдат присъдени с оглед изхода на делото и заявеното искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение № 2879 от 29.04.2015 г. по в. гр. д. № 9413/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: