3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 28.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2804/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 3780 от 26.07.2013 г. по гр. д. № 12307/2013 г. Варненският районен съд е допуснал делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. «Д-р А. Ж.», между следните съделители и при квоти: от поземления имот – 3/16 ид. ч. за К. Б. К., 8/16 ид. ч. за Г. Г. Х. и 5/16 ид. ч. за Д. Г. Г., а от жилищната сграда – 3/8 ид. ч. за К. Б. К. и 5/8 ид. ч за Д. Г. Г..
С решение № 156 от 10.02.2014 г. по в. гр. д. № 3215/2013 г. Варненският окръжен съд потвърдил това решение в обжалваната част – относно квотите.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца К. Б. К.. Жалбата е в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответниците по касация са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. след като в оригиналния нотариален акт, вписан в службата по вписванията, липсва името на нотариуса, изповядал сделката, от което следва извода, че не е спазено изискването за формата, следва ли да се приеме, че от формална гледна точка нотариалният акт е нищожен, от което следва и нищожността на сделката, обективирана в този нотариален акт, която нищожност съдът може да констатира по реда на косвения съдебен контрол и квотите на страните, определени с оглед останалите доказателства по делото, тъй като нищожният нотариален акт няма прехвърлителен ефект; 2. може ли съдът да събира доказателства кой нотариус е изподявал сделката, след като се касае до неспазена форма и може ли съдът да се позовава на доказателства, събрани не по надлежния ред, и да приеме, че сделката е валидна, въпреки че в оригинала липсват имената на нотариуса, изповядал сделката, позовавайки се на препис, държан от страната, която черпи права от нищожната сделка, който препис не е заверен от службата по вписванията, където се намира оригиналът и на базата на този нотариален акт да се приеме, че сделката е валидна въпреки неспазената форма и 3. след като сделката е безпарична, т. е. липсва предмет, тъй като предмет на сделката е част от процесния имот и заплатената продажна цена, следва ли да се приеме, че сделката е нищожна поради липса на основание, с оглед разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, или както е приел въззивният съд, че безпаричността не влияе върху валидността на сделката, тъй като това създавало само облигационни отношения, при липса на мотиви – обсъждане на доказателствата досежно тази безпаричност, за която има данни по делото.
Поставените в изложението въпроси са свързани с две от основанията за нищожност на сделката, обективирана в н. а. № 16/1994 г., , въведени от ищеца, сега касатор: липса на форма – в оригинала на нотариалния акт липсва името на нотариуса, и безпаричност – пари не са заплатени и получени.
Въззивният съд приел, че в копието от нотариалиния акт, заверено за вярност от службата по вписванията, липсва името на нотариуса, който е изповядал сделката. То е вписано в държаното от ответника Д. Г. и заверено за вярност копие. Видно и от двете копия, нотариалният акт е подписан от участващите в нотариалното производство лица, включително и от нотариуса. С оглед на тези данни съдът приел, че е достатъчно ясно кой е нотариусът, изповядал сделката и посочил неговото име, а пропускът да се впише същото в екземпляра, съхраняван в службата по вписванията, е технически и не обосновава обратен извод, поради което възражението за нищожност поради липса на форма е несъстоятелно. Според въззивния съд дори да се приеме, че при изповядване на сделката не са броени пари /което е останало недоказано/, това създава само облигационни задължения между страните и не влияе върху валидността на сделката, поради което и второто основание за нищожност не е налице.
На първо място следва да се отбележи, че касаторът не се е позовавал на задължителна съгласно разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика: тълкувателни постановления на Пленума на Върховния съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата /отм./; тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС, приети от Върховния съд или Върховния касационен съд при действието на Закона за съдебната власт /ЗСВ/ от 1994 г. /отм./ – чл. 86, ал. 2; тълкувателните решения, приети на основание чл. 124 ЗСВ от 2007 г.; тълкувателни решения по чл. 292 ГПК от 2007 г. или решения по чл. 290 ГПК от 2007 г. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Касаторът не е посочил и представил противоречива съдебна практика, съставляваща основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито е обосновал с какво разглеждането на делото от Върховния касационен съд ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На следващо място спроред настоящият състав на ВКС, І-во г. о., не е налице и общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставените от касатора първи и втори въпроси се свеждат до това нищожен ли е поради противоречие с чл. 472 ГПК /отм./ нотариален акт, в който не е посочено името на нотариуса, изповядал сделката, и с какви доказателствени средства може да се установи липсата на такова отбелязване в съдържанието на нотариалния акт. В чл. 472 ГПК /отм./ изрично е посочено неспазването на кои императивни изисквания на нотариалното удостоверяване води до неговата нищожност. Нарушението на чл. 476, б. «б» ГПК /отм./, според която нотариалният акт следва да съдържа името на нотариуса, който го извършва, не е сред тези, обуславящи недействителност на нотариалното действие, а оттам – и недействителност на сделката, която обективира. Ето защо, макар и да са част от спорния предмет на делото, въпросите не са обуславящи изхода на спора относно валидността на сделката и по тях касационната жалба не може да бъде допусната за разглеждане по същество.
Не е обуславящ изхода на делото и последният въпрос, който е свързан с приложението на чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Според тази разпоредба прехвърлянето или учредяването на собственост или на други вещни права върху недвижими имоти настъпва по силата на самия договор, а договорът се счита сключен, когато съвпаднат волеизявленията на страните по съществените елементи на сделката. При формалните договори тези волеизявления следва да се направят в определена от закона форма, която е изискване за действителност, в случая – нотариален акт. Според касатора покупко-продажбата от 1994 г. е нищожна поради липса на предмет и основание, тъй като е безпарична. Липсата на насрещна престация от страна на купувача, обаче, не се свързва от закона с липса на предмет или основание на сделката; би могло да се касае за привиден договор, но правното твърдение на ищеца /касатор/ не е такова. Дори покупко-продажбата да прикрива дарение, последното е произвело транслативен ефект, тъй като са налице изискванията за неговата действителност /чл. 17, ал. 1 ЗЗД/ – сключено е във формата на нотариален акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 156 от 10.02.2014 г. по в. гр. д. № 3215/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: