4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
С., 11.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1289/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат И. А. от АК[населено място] – пълномощник на Д. Г. Х. и И. Г. Х., срещу въззивното решение № 240 от 25.02.2010 г. по в. гр. д. № 1819/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 20.05.2007 г. по гр. д. № 2581/2005 г. на Варненския районен съд и е уважен предявен срещу касаторите иск за ревандикация на част с площ 509 кв. м. от ПИ № 175 по кадастралния план на м. “В.-север”[населено място], попадаща в имот пл. № 7858 по кадастрален план от 1956 г.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
От ответниците по касация В. Н. Ж. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна, Т. Й. Т. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
По предявения иск за ревандикация на земеделска земя, възстановена в полза на ищците с решение на поземлената комисия, ответниците са противопоставили възражения относно правото на собственост на наследодателя на ищците Й. К.. Твърдяли са също, че имотът им е предоставен за ползване по реда на постановление на М. съвет, като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а в условията на евентуалност са поддържали становище, че са го придобили по давност.
Въззивният съд приел, че с н. а. № 157/1937 г. наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху нива с площ 7.900 дка в м. “К. али” при съседи: Г. П., Н. Д., В. П., Д. А., част от която е спорният по делото имот. Затова и решение № 238 от 15.07.1994 г. на поземлената комисия[населено място] за възстановяване в стари реални граници на правото на собственост на наследниците на Й. Т. К. легитимира ищците за собственици на спорната реална част от имот пл. № 7858 по кадастралния план от 1956 г., съставляваща имот пл. № 175.
Ответниците, на които с решение на ИК на ОНС по протокол № 20 от 04.11.1968 г. е предоставено право на ползуване на основание ПМС № 21/1963 г., не са доказали то да е трансформирано в право на собственост при условията на пар. 4а от ПЗР на З., тъй като изграденото в имота не съставлява сграда по смисъла на закона и няма данни да са заплатили стойността на земята, за собствеността върху която в тяхна полза е издаден констативен нотариален акт № 198/1995 г. Правопрекратяващото възражение за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно по съображения, че на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ до датата на предявяване на ревандикационния иск – 28.08.2005 г., не е изтекъл изискуемият 10-годишен срок, а ответниците нямат положението на добросъвестни владелци.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпроса: “може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. Сочат, че в обжалваното решение няма произнасяне по наведените от тях възражения, че земите, сред които е спорната по делото, са причислени към държавния поземлен фонд, а в таблиците за обезщетяване на собствениците имот № 175 е към площта на имот № 433, записан на Д. А.; че не са обсъдени представените в тази връзка писмени доказателства – протокол от 15.12.1962 г. и ПМС № 21/1963 г., по силата на което на касаторите е предоставено право на ползуване. За да обосноват допускане на касационно обжалване по този въпрос, касаторите се позовават на р. № 189 от 14.07.2005 г. по гр. д. № 2219/2003 г. на ВКС, IV-то г. о., и р. № 78 от 10.02.1986 г. по гр. д. № 868/1985 г. на ВКС, II-ро г. о., в които се разглеждат въпросите за приложението на чл. 188, ал. 1, чл. 116, ал. 1 и чл. 127 ГПК /отм./.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Развитите в посочената част на приложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК доводи по съществото си съставляват оплаквания за неправилност на решението – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По такива оплаквания Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая такава предпоставка липсва.
Позоваването на определение № 26 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I-во г. о., е несъстоятелно, тъй като то не се включва в понятието “съдебна практика” по смисъла на закона.
На следващо място касаторите поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите:
1. за установяване правото на собственост на наследодателя на ищците към датата на обобществяване на имота – 08.03.1958 г., и по-конкретно: може ли собствеността да се установи чрез нотариален акт от 1937 г. и анализ на поименно посочени съседи в други писмени договори /в които същият фигурира като съсед на имоти на други собственици/ от 1920, 1927 и 1944 г., при условие, че земята е обобществена към 1958 г.;
2. може ли да се приеме за безспорно доказана собствеността на наследодателя на ищците към релевантния момент, както и неговата идентичност с имота, описан в нотариалния акт от 1937 г., при наличието на стар кадастрален план от 1956 г., в който този имот, посочен с цифров идентификатор № 7858, е записан в разписния лист като собственост на друго лице – Кукуни Шинакиева, при граници и съседи, установени по плана от 1956 г. чрез съдебно-техническа експертиза в първата инстанция, които са абсолютно различни от установените във втората инстанция граници по документи от 1920, 1927 и 1944 г;
3. следва ли при наличието на предходни стари кадастрални планове, поземлената комисия да постанови решение за възстановяване на земеделска земя в стари реални граници за имот, посочен с цифров идентификатор по плана от 1956 г. като ПИ № 7858, като при постановяване на решението си комисията не е взела предвид записванията относно собствениците на имотите в имотната ведомост /разписния лист/, а е предприела анкетиране на бившите собственици и правоимащи, в нарушение на чл. 18 и сл. ППЗСПЗЗ.
За да обосноват наличието на тази предпоставка /която съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид позоваването на незадължителна за съдилищата съдебна практика/, касаторите представят: р. № 939 от 22.06.2006 г. по гр. д. № 1317/2005 г. на ВКС, IV-то г. о., р. № 55 от 12.02.2009 г. по гр. д. № 5726/2007 г. на ВКС, II-ро г. о. и р. № 1444/07 от 19.11.2007 г. по гр. д. № 265/2007 г. на ВКС, V-то г. о.
В първото решение е застъпена тезата, че при възражение от страна на лице, което претендира собствени права върху възстановен по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ имот, трябва да се изследват и предпоставките за реституция по чл. 10 ЗСПЗЗ – всички или само някои от тях, в зависимост от конкретните твърдения на оспорващата страна. Второто постановява, че при спор с ползуватели, които основават придобиване на собственост по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в тежест на ползуващите се от решението на поземлената комисия лица е да установят по категоричен начин, че действително техният наследодател е притежавал преди образуването на ТКЗС правото на собственост именно върху спорния имот, включително като докажат неговата идентичност с описания в нотариалния акт от 1937 г. имот. Третото решение е неотносимо към поставените от касаторите въпроси, тъй като разглежда друга хипотеза на възстановяване на собственост – по ЗВСОНИ, при наличие на отказ от поземлената комисия за реституция на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Не се установява в разглеждания случай въззивният съд да е процедирал в противоречие с практиката, изразена в първите две решения: р. № 939 от 22.06.2006 г. и р. № 55 от 12.02.2009 г. Това е така, защото по реда на косвения съдебен контрол Варненският окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на решението на поземлената комисия от 1994 г. и е намерил, че то легитимира ползуващите се от него ищци за собственици на възстановената земеделска земя. Що се отнася до пълнотата на изследването и законосъобразността на формираните фактически и правни изводи, това не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, както вече беше посочено.
Освен изложеното следва да се има предвид, че по въпроса за допустимите възражения срещу решение за възстановяване на земеделска земя, от ответник – ползувател на същата, който не заявява право на собственост към момента на обобществяване на земята, и по-конкретно може ли същият да възразява, че наследодателят на ищеца не е бил собственик към релевантния момент, в съдебната практика са застъпвани противоречиви становища. Съдебните актове, на които касаторите се позовават, изразяват едното становище – за допустимост на възраженията срещу легитимацията на ползващата се от влязлото в сила решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ страна. Според другото становище ползувателите не могат да противопоставят възражения по материалната законосъоразност на решението за възстановяване. Противоречивата практика е уеднаквена чрез постановяване на решения по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Така например с решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на ВКС на РБ, V-то г. о., е дадено тълкуване на нормите на ЗСПЗЗ, приложими в случай като сега разглеждания и е прието, че с оглед законовата регламентация на конкуренцията на права, в специалната хипотеза на спорове между бившия собственик, ползващ се от решение за възстановяване, и ползувателя на земеделска земя, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ за възстановяване, респективно признаването правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да установи права върху имота. Поддържаната от касаторите теза е в противоречие с тази съдебна практика, която съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е задължителна за съдилищата.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на неясноти или непълноти в правните норми, или съдът ще се произнесе за пръв път по даден правен спор или ще изостави едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В конкретния разглеждан случай то само е споменато от касаторите, и то в касационната жалба, но не и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а така също не е мотивирано. След като касаторите не са обосновали в какъв смисъл тази предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице, то и не се налага разглеждането на касационната жалба по същество от трета съдебна инстанция, каквато се явява Върховният касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 240 от 25.02.2010 г. по в. гр. д. № 1819/2007 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: