3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 05.01.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 595/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 135 от 04.02.2010 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на Варненския окръжен съд в сила е оставено решение № 3 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 94/2005 г. на Варненския районен съд, с което е извършена делба на два недвижими имота по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, а исканията за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ са отхвърлени.
С обжалваното въззивно решение е прието по отношение на всеки от съделителите, че липсват критериите за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./. Двете деца, родени от брака на страните, който е прекратен с развод, са пълнолетни и съделителката Ч. не може да претендира възлагане на допуснатия до делба апартамент на посоченото основание, макар да отговаря на останалите изисквания – живее в имота и не притежава друго жилище. Прието е, че запазеното право на ползуване върху този имот за майката на съделителя К. не може да се противопостави в хипотезата на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, тъй като не е елемент от фактическия състав на възлагането, а това е единственото съображение на този съделител за възлагане на жилището. Ответницата е поддържала теза, че предвиденият за жилищно строителство празен имот се приравнява на жилищен, с оглед на което може да бъде предмет на възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./. Въззивният съд я счел за неоснователна по съображения, че с отмяната на Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. /ЗСГ/ и Правилника за приложение на ЗСГ, са отпаднали разпоредбите на чл. 22, ал. 1 ЗСГ и чл. 50 ППЗСГ, с които е уредена възможност за възлагане на неподеляем недвижим имот или вещно право по чл. 15 ЗСГ, при направено искане на съделител и непритежаване на имот от същия вид. Оттук заключил, че допуснатият до делба незастроен имот не може да бъде възложен по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
Въззивният съд приел още, че поради различното предназначение на двата имота, единият от които е жилище и към момента задоволява жилищна нужда на ответницата, редът на чл. 291 ГПК /отм./ не може да се приложи. Намерил, че е ограничен и във възможността за разпределение по чл. 292 ГПК /отм./, тъй като имотите съществено се различават -незастроеното дворно място не съставлява жилищен имот.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби и от двамата съделители.
Т. К. К. счита, че касационното обжалване следва да се допусне при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. при конкуренцията на права кому да се възложи един от делбените имоти, има ли значение фактът на учредено пожизнено право на ползуване в полза на родител на единия от съделителите върху този имот и 2. когато има два поделяеми имота с равна или почти равна стойност и съделителите, които са двама, не се спогодят помежду си, следва ли непременно като способ за делба да се прибягва към публичната продан, или е възможен и жребий.
Е. Й. Ч. е поставила въпроси, които счита да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: 1. какъв е принципът, по който следва да бъде извършена делбата, при наличие на различни по вид, но не по предназначение имоти, когато броят им съвпада с броя на съделителите; 2. валиден ли е принципът на дял в натура при различен вид имоти; 3. по кой текст от закона следва да се извърши делбата в горните случаи; 4. продължава ли да се спазва правилото, че изнасянето на публична продан е извънреден способ за извършване на делбата. Поставени са и въпроси, които според жалбоподателката са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. доколко и по какъв начин следва да се прилага практиката на съдилищата по норми, които вече са отменени поради отмяната на целия закон; 2. може ли правните изводи, наложили се въз основа на отменени норми, да се прилагат по аналогия в сходни случаи; 3. какви критерии и правна логика следва да използват съдилищата, за да формират правните си изводи, когато в действащите разпоредби на закона не са уредени всички възможни случаи.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по определящия изхода на спора въпрос: приложим ли е способът по чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ за извършване на делба при положение, че в делбената маса има два имота и съделителите са двама при равни дялове. Въпросът е в зависимост от конкретните данните по делото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите въпроси припокриват касационните отменителни основания, които не могат да бъдат разгледани в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 135 от 04.02.2010 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на по 1 019.13 /хиляда и деветнадесет лв. и тринадесет ст./ лева всеки един и в същия срок да представят квитанции за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: