3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 18.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4350/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена И. Х. Х. от [населено място], област Х., срещу въззивното решение № 86 от 27.04.2015 г. по в. гр. д. № 35/2015 г. на Кърджалийския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация РПК „П.” [населено място], област К. поддържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Установено е по делото, че ищецът РПК „П.” [населено място] е собственик на недвижим имот, представляващ “едноетажна масивна търговска сграда” /скара – бира/, със застроена площ от 60 кв. м., съдържаща зала за консумация с бар – бюфет, подготвителна и склад, изградена през 1982 г. в северозападната част на УПИ I-17 от кв. 21 по плана на [населено място], съставляваща търпими строеж при условията на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
С одобрения през 2008 г. подробен устройствен план – план за застрояване, в посочения поземлен имот са предвидени пет броя застроителни петна, като сградата на ищеца попада в петно № 1 и частично върху строително петно № 2. Носител на правото на строеж върху така обозначените, както и върху петно № 3, е ответникът по иска, сега касатор, на основание договори от 2009 и 2010 г. за учредяване право на строеж върху общински недвижим имот и договори за дарение и покупко-продажба. С разрешение за строеж № 62 от 16.12.2013 г., издадено от главния архитект на общината, на касатора е разрешено да построи сграда с търговски партер, закусвалня и жилища в петна № 1, № 2 и № 3. Установено е, че вследствие на извършените от него строително-монтажните работи, които са в съответствие с разрешението за строеж, но са в противоречие с изискванията за безопасност на строителството, когато в близост се намират заварени сгради, ищецът е бил лишен от достъп до обекта, като цялостната конструкция на постройката е нарушена и е необходимо извършването на дейности по укрепването на обекта поради съществуваща опасност от срутването му. Прието е, че констатираните въздействия върху конструкцията на сградата са причинени от извършените изкопи, а не от природни бедствия и стихии, в какъвто смисъл е едно от възраженията на ответника по иска и за чието установяване са ангажирани гласни доказателства.
С оглед на горните данни, с решение № 59 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 532/2014 г. на Кърджалийския районен съд искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е уважен и касаторът е осъден да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото на собственост на ищеца като преустанови извършването на последващи строително-монтажни работи в строителни петна №№ 1 и 2 до укрепването на изкопите и сградата и осигуряване на достъп до нея, и извърши строително-монтажни работи за укрепване на изкопите и сградата и осигуряване на достъп от южния край на имота.
С обжалваното решение въззивният съд потвърдил първоинстанционния съдебен акт.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но такива конкретни правни въпроси не са формулирани. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая в изложението се сочи, че с определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд приел представените писмени доказателства и допуснал до разпит двама свидетели, а произнасянето по останалите доказателствени искания отложил за етапа на открито съдебно заседание, след като ответникът конкретизира исканията си и посочи какви обстоятелства ще установява с тях, но впоследствие не се произнесъл, с което лишил ответника от възможност за защита и охрана на интересите си. Като анализира гласните доказателства, касаторът сочи, че на целостта на сградата са се отразили не извършените от него изкопни работи с цел реализиране на строежа, а необичайно голямото количество валежи. Сочи, че жалбата на РПК „П.” срещу издаденото разрешение за строеж правилно е оставена без разглеждане като подадена от лице извън кръга на посочените в чл. 149, ал. 2 ЗУТ, които могат да търсят защита чрез оспорване законосъобразността на издаденото разрешение за строеж. При това съдържание на изложението следва да се посочи, че в него почти изцяло се повтарят оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения съдопроизводствени правила, но правилността на решението не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване. Ето защо общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество не е налице.
Не са налице и поддържаните специални предпоставки.
По основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не се е позовавал на задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, съгласно разясненията в т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: постановления на Пленума на Върховния съд, приети при действието на ЗУС /отм./, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГК на ВКС или на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По основанието, свързано с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не са изложени релевантни и относими аргументи по смисъла на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно да се касае за необходимост от промяна в създадената поради неточно прилагане на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването му, както и за създаване на съдебна практика при непълни, неясни или противоречиви правни норми.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят 400 лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 03.08.2015г.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение № 86 от 27.04.2015 г. по в. гр. д. № 35/2015 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Х. Х. от [населено място], област Х., да заплати на РПК „П.” [населено място], област К., разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 400 /четиристотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: