2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 220
София, 12.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2222/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3462/24.03.2015 г. на М. В. Р. срещу определение № 401/13.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 195/2015 г. на Русенския окръжен съд. Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното определение няма прекратителен характер и не е изложил мотиви защо приема жалбата за недопустима.
Ответникът Б. Л. П. с подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорва основателността на частната жалба .
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт.
По същество същата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение от 20.01.2015 г. по гр. д. № 2213/2014 г. на Русенския районен съд, с което без уважение е оставена молба за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
За да постанови този резултат, окръжният съд приел, че първоинстанционното определение не се отнася към нито една от двете категории определения, визирани в нормата на чл. 274, ал. 1 ГПК, за които е предвидено самостоятелно обжалване.
Изводите на окръжният съд се споделят от настоящия състав на ВКС. Определенията са категория съдебни актове, с които по принцип съдът се произнася, когато дава разрешение на процесуални въпроси. Не всички определения, с които съдът се произнася по такива въпроси, подлежат на обжалване, а само тези, чието естество ги характеризира като преграждащи /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, както и тези, които изрично са посочени от закона като обжалваеми /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, и това положение е закрепено в нормата на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Определението, с което се отказва спиране на производството по делото, не е от категорията преграждащи определения. По въпроса кои определения са преграждащи и като такива попадащи в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, съдебната практика е единна, постоянна, уеднаквена както при отменения, така и при сега действащия ГПК, включително и с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.т. 5 и 6, и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.т. 7 и 9. Такива са определенията за прекратяване на производството /в исковото производство – поради недопустимост на иска, отказ или оттегляне на иска/, за спиране на производството или отказ за възобновяване на спряно производство, както и определението, с което съдът, поради преценена от него липса на подведомственост или подсъдност, изпраща делото на особена юрисдикция или административен съд или на друг граждански съд, което всъщност е частен случай на прекратително определение /прекратява се производството спрямо сезирания съд/. Общото за всички преграждащи определения в исковия процес е това, че с тях се препятства защитата по конкретен, вече предявен иск, временно или окончателно, било пред сезирания граждански съд, било пред гражданските съдилища изобщо. Определението, с което се отказва спиране, има за последица точно обратната на преграждащите определения – то дава възможност исковата защита да се осъществи в пълен обем и да се постанови акт по съществото на материалноправния спор. Ако с определението е уважено искане за спиране, то би подлежало във всички случаи на обжалване именно като преграждащо, препятстващо, отлагащо, макар и временно, разрешаването на материалноправния спор, което би могло да се отрази негативно на интересите на страните в процеса.
В отделни случаи законът допуска, по различни съображения, самостоятелно обжалване и на определения, които не са от категорията на преграждащите /например определението по обезпечение на иска или отказът на съда за възстановяване на срок/. Определението, с което е отказано спиране на производството не е и от тази категория – нито в специален закон, приложим за конкретната хипотеза, нито в ГПК е предвидено неговото самостоятелно обжалване.
Определението за отказ за спиране на производството е от категорията на така наречените „определения по хода или движението на делото”, и като такова, по аргумент от чл. 253 ГПК, законосъобразността му подлежи на проверка при обжалване на крайния съдебен акт – по прекратяване на делото или по съществото на спора.
В обобщение, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 401 от 13.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 195/2015 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: