О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 21.06.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 140/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. Н. М. и В. Б. Г. чрез пълномощника им адвокат Ц. Р. от АК гр. В., срещу въззивното решение № 693 от 17.11.2009 г. по гр. д. № 385/09 г. на В. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 35 от 15.06.2007 г. по гр. д. № 1711/2006 г. на В. районен съд в частта, с която касаторите са осъдени да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в създаване на пречки Х. И. Д. и М. А. Д. да упражняват собственическите си правомощия, а именно правото си на ползуване върху 73 кв. м., учредено с н. а. № 13/1968 г., при посочени в него граници за реално ползуване, да преместят и премахнат всички техни предмети, поставени на това място и да не създават пречки ищците да си отворят входна врата /порта/ от към ул. “. съгласно цитирания нотариален акт.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по въпросите: какъв е обемът на правото на ползуване на земята от страна на суперфициарния собственик и включва ли той, в случаите когато сградата е жилищна, възможност да има трайни и временни насаждения и да събира плодовете от тях, както и възможно ли е собственикът на постройка в чужд имот да защитава правото си на ползуване на земята, доколкото това е необходимо за използуване на постройките по тяхното предназначение, срещу собственика на земята с иска по чл. 109 ЗС. Касаторите се позовават и представят решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд.
Ответниците по касация Х. И. Д. и М. А. Д. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
По делото е установено, че с н. а. № 13/1968 г. Ирина К. С. – собственица на дворното място и първия етаж от жилищната сграда, учредила на ищците правото да построят втория жилищен етаж и гараж в дворното място, и правото да ползуват реална част от 73 кв. м. от мястото, при посочени граници, както и да си отворят входна врата откъм означената в акта улица.
Ответниците се легитимират за собственици на земята с н. а. № 169 от 03.05.2004 г., а след обявяване на договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 23 СК от 1985 г. /отм./ в частта за покупко-продажбата на първия етаж, и след смъртта на прехвърлителката И. К. С. /Христова И. / и на съпруга й И. С. , този етаж е на наследниците им по закон, сред които ответниците не са.
Въззивният съд приел, че по силата на договора от 1968 г. ищците имат правото да ползуват определената реална част от спорния поземлен имот в качеството им на суперфициарни собственици. Събраните по делото доказателства установяват, че ответниците са им попречили да упражняват реално това право, както и да отворят входна врата, поради което искът по чл. 109 ЗС е основателен и доказан.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което в съответствие с разясненията в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовават се на решения на ВС и ВКС, в които се приема, че собственикът на постройка върху чужда земя може да се ползува от земята ограничено, само доколкото това е необходимо за използуването й според нейното предназначение, без да създава по-големи ограничения на собственика от необходимото, както и че в случай на спор със собственика на земята той може да основание чл. 64 ЗС да предяви иск за определяне правото му на ползуване: р. № 1* от 26.05.1966 г. по гр. д. № 155/66 г. и р. № 2* от 02.11.1973 г. по гр. д. № 1944/73 г., двете на I-во г. о., р. № 268 от 25.05.1988 г. и р. № 850 от 17.05.2004 г. по гр. д. № 459/2003 г., двете на IV-то г. о. Действително, както се поддържа от касаторите, правомощието ползуване е определящо в съдържанието на вещното право на ползуване, докато при правото на строеж ползуването на чуждата земя като правомощие има по-второстепенно значение. Обичайно то е средство за реализиране на възможността за построяване на сградата и за използуване на построеното. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 64 ЗС, според която собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на самата постройка според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Това друго може да бъде право на ползуване на земята извън правомощията по чл. 64 ЗС. В съответствие с тази правна възможност собственицата на земята, като е учредила на ищците правото на надстроят собствения й първи етаж от сградата и да изградят гараж, изрично е посочила, че суперфициарите ще могат да ползуват земята в определен обем, както и да извършат посочените в нотариалния акт действия във връзка с осигуряване на самостоятелен достъп до собствения им жилищен етаж. В този смисъл въззивният съд правилно е приел, че като суперфициарни собственици ищците имат правото да ползуват реална част от поземления имот при определени съседи. Решенията, на които касаторите се позовават, уреждат принципното правно положение, а не изключението, поради което и не се констатира да е налице произнасяне по въпрос, разрешаван различно от съдилищата.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не възниква във всички случаи на неточно прилагане на закона, а само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторите не са обосновали с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При наличието на нотариален акт, с който е уговорено ползуване на мястото в обем, по-голям от необходимия за ползуването на самата постройка, както и с оглед данните по делото за фактическото състояние вследствие действията на ответниците, въззивният съд правилно е приел, че правното средство за защита правата на ищците е искът по чл. 109, ал. 1 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 693 от 17.11.2009 г. по гр. д. № 385/09 г. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: