3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64
София, 18.02. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Х. И. И., Ц. Ц. И., К. Л. И., Е. Л. И., Р. И. К., С. И. Н., Н. Д. Н., М. Д. Н., И. Д. Н. и Г. И. И. са подали молба за отмяна с вх. № 1013868/26.03.2012 г. на влязлото в сила решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него решение от 23.03.2007 г. по гр. д. № 6924/2004 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителите срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и [фирма], при участието на трето лице помагач [фирма] /в ликвидация/, искове за установяване право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място]. Прието е, че имотите са отчуждени по ЗПИНМ /отм./, поради което не са налице предпоставките за възстановяване на собственост по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
Молителите твърдят, че това решение противоречи на влязлото в сила решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 675/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, в мотивите на което е прието наличие на незаконно отнемане на имотите и основание за реституцията при условията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. С това решение са обезсилени решението от 01.11.2010 г. по гр.д. № 2892/2008 г. на Софийския градски съд и оставеното с него в сила решение от 29.04.2008 г. по гр. д. № 8414/2007 г. на Софийския районен съд, и е прекратено производство по иск за собственост на същите имоти, предявен от [фирма] срещу молителите.
Молба за отмяна на същото влязло в сила решение е подадена с вх. № 1013867/26.03.2012 г. от Г. А. И. и Б. А. И. /последният действащ със съгласието на майка си А. А. И. като непълнолетен при подаване на молбата/ – наследници на един от първоначалните ищци Г. И. И., починал на 18.08.2008 г. преди приключване на делото на 30.12.2008 г., когато с определение от същата дата по гр. д. № 4295/2008 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., не е допуснато касационно обжалване. Молителите твърдят, че не са конституирани и не са участвали в производството, с което са засегнати техните права и законни интереси, както и че молителят Б. Ас. И. по това време бил малолетен, което изисквало прилагане нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. За приключилото без тяхно участие съдебно производство молителите узнали на 20.02.2012 г. от постановеното на същата дата решение по гр. д. № 675/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по което участвали като страна, макар и без упълномощен процесуален представител и без да са се явявали по делото. С оглед изложеното молителите считат, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд.
От ответниците по молбите за отмяна писмен отговор е подаден от [фирма], в който е изразено становище за недопустимост, а по съществото – за неоснователност на молбите.
С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по допустимостта на същата. Проверката по допустимостта обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК.
В разглеждания случай молбите за отмяна имат за предмет влязло в сила на 30.12.2008 г. решение и отговарят на изискванията на чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като съдържат мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а проверката на установените в чл. 305 ГПК срокове налага извод, че молбите не са просрочени. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК в случаите на молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК тримесечният срок тече от влизане в сила на последното решение. В хипотезата, пред която страните са изправени, това е решението от 20.02.2012 г. От тогава до подаване на 26.03.2012 г. на молбата с вх. № 1013868 законоустановеният срок не е изтекъл. Не е изтекъл и срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който започва да тече от узнаване на решението. Твърдението в молбата за отмяна с вх. № 1013867 е, че молителите са узнали за влязлото в сила решение, чиято отмяна искат, на 20.02.2012 г., и в рамките на тримесечния срок – на 26.03.2012 г., са подали молба за отмяна. Към настоящия момент липсват данни, които да опровергават това твърдение, а тъй като гр. д. № 8414/2007 г. на Софийския районен съд, гр. д. № 2892/2008 г. на Софийския градски съд и гр. д. № 675/2011 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., не са приложени, въведеният от ответното дружество довод за просрочие не може да бъде проверен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че молбите за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъдат допуснати за разглеждане в открито заседание, водим от което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА за разглеждане в открито заседание молбата на Х. И. И., Ц. Ц. И., К. Л. И., Е. Л. И., Р. И. К., С. И. Н., Н. Д. Н., М. Д. Н., И. Д. Н. и Г. И. И. с вх. № 1013868/26.03.2012 г., и молбата на Г. А. И. и Б. А. И. с вх. № 1013867/26.03.2012 г., за отмяна на влязлото в сила решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 2066/2007 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него решение от 23.03.2007 г. по гр. д. № 6924/2004 г. на Софийския районен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 169 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4295/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІІ-то г. о.
Да се изиска и приложи гр. д. № 8414/2007 г. на Софийския районен съд и приложените към него гр. д. № 2892/2008 г. на Софийския градски съд и гр. д. № 675/2011 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд на РБ за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: