O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 09.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1776/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 4337 от 10.05.2014 г. от И. Г. Л. чрез процесуалния му представител адв. М. П., с искане за допълване на определение № 266 от 29.04.2014 г. по настоящото дело, в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата от ответника по нея В. Г. Л., в който се поддържа неоснователност на искането за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, поради непредставяне на доказателства за неговото заплащане.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение № 266 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1776/2014 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 581 от 12.12.2013 г. по гр. д. № 489/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Основното производство е образувано по касационна жалба, подадена от В. Г. Л. като ответник по иска за делба, чрез адвокат Ч. Ч.. С отговора на жалбата И. Г. Л. чрез процесуалния си представител е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева и към него е приложил договор за правна защита и съдействие № 007740 от 24.02.2014 г.
По така направеното своевременно искане няма произнасяне в определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Настоящата молба е подадена от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от деня на постановяване на определението, чието допълване се иска. Така същата се явява допустима.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по молбата за недоказано заплащане на адвокатското възнаграждение. В приложения договор за правна защита и съдействие е записана двукратно сумата от 250 лева, веднъж като договорено възнаграждение и втори път като заплатена, в съответната за това графа. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че така оформен, договорът за правна защита и съдействие служи като разписка по смисъла на т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на разноски при отхвърляне на същата, към която хипотеза се отнася и случаят на приключване на производството с определение по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, с което въззивното решение не се допуска до касационен контрол. Искането за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява основателно и предвид пропуска на съда да се произнесе по него своевременно, молбата за допълване на определение № 266 от 29.04.2014 г. в частта за разноските следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 266 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1776/2014 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА В. Г. Л. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], да заплати на И. Г. Л. разноски за водене на делото във ВКС на РБ в размер на 250 /двеста и петдесет лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: