3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 17.04. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1505/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 454 от 14.11.2014 г. по в. гр. д. № 51/2014 г. на Врачанския окръжен съд, след отмяна на решение № 981/06.12.2013 г. по гр. д. № 5464/2012 г. на Врачанския районен съд, е допусната делба между Т. И. К. и Д. Х. К. с общ дял 1/2 ид. ч., и Т. Г. Т. с дял 1/2 ид. ч., на недвижими имоти: а/. сграда с идентификатор 12259.1026.200.2 от 47 кв. м. на един етаж, обозначена като „постройка на допълващото застрояване”, и б/. сграда към съществуваща жилищна сграда, представляваща свързващо едноетажно тяло /работилница/, използвано като пункт за смяна на масла на автомобили, без площ и идентификатор, находящи се в поземлен имот с идентификатор 12259.1026.200 в [населено място],[жк], [улица]; искът за делба на избените помещения, находящи се в старата двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1026.200.1, построена в същия поземлен имот, както и на избените помещения, находящи се в пристройката на същата сграда, е отхвърлен.
С. Т. Г. Т. е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта за допускане на делбата и иска то да бъде отменено като неправилно, а искът – отхвърлен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответниците по касация са подали писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил на първо място въпросите: 1. дали чрез промяна на предназначението на построен обект или недовършен такъв и ползването му по начин, различен от разрешеното да се построи по смисъла на ЗУТ, само от един от съсобствениците на общ недвижим имот, явно и несмущавано, без противопоставяне на другите съсобственици, се оборва презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците и явява ли се този съсобственик единствен владелец на целия съсобствен имот – по този въпрос поддържа противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС относно приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването; 2. касаторът поддържа противоречие на обжалваното решение с решение № 266 по гр. д. № 1058/2010 г. на ВКС, І-во г. о., относно комплексната преценка на всички доказателства по делото и правилата на логиката при изследване на въпроса относно упражняването на фактическата власт и намерението; 3 твърди, че в противоречие с решение № 241/17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., не е обсъдено от съда и не са изложени никакви мотиви по възражението за придобиване по давност на обекта, означен в решението като едноетажно тяло – пункт за смяна на масла, и обозначен пред първата инстанция като автоработилница със склад, построена през 2003 г.
Обобщено, така поставените въпроси се свеждат единствено до правопрекратяващото възражение за придобиване по давност на един от допуснатите по делба обекти, а именно свързващо едноетажно тяло /работилница/, използвано като пункт за смяна на масла на автомобили. Основателно се твърди касатора, че това възражение, въведено от него в предмета на спора с отговора по чл. 131 ГПК, не е обсъдено. Това, обаче, не е достатъчно, за да обоснове наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – въпросите да са от решаващо значение за изхода на спора дали обектът е съсобствен или е придобит по давност от съделителя, позовал се на придобивна давност. На първо място въпросите като цяло са изградени на предпоставката, че е извършена промяна на предназначението на обекта от касатора, но по делото няма такива данни. Вместо автоработилница, е разположен пункт за смяна на масла на автомобили, но това фактическо ползване не е равнозначно на „промяна на предназначението“ на обект или на част от него според легалната дефиниция на понятието, дадена в пар. 5, т. 41 от ДР на ЗУТ. На второ място, дори да е налице промяна на предназначението, както и при обсъждането на възражението за придобивна давност, не би се стигнало до друг краен извод, различен от формирания във възизвното решение, че спорният обект е съсобствен и като такъв подлежи на делба. Това е така, защото, обектът, за чието построяване е издадено строително разрешение през 2003 г., е изграден според твърденията на самия касатор през 2004 г. При тази фактическа обстановка, за да е налице придобиване по давност, законът и съдебната практика изискват да се докаже непрекъснато владение в продължение на необходимия по закон срок, който следва да е този по чл. 79, ал. 1 ЗС. Началото на владението се свързва с изграждането на обекта през 2004-та година и до предявяването на исковата молба за делба на 27.12.2012 г. необходимият 10-годишен срок не е изтекъл. Ето защо следва да се приеме, че предпоставката на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество не е налице.
Последният поставен въпрос е: дали е допустимо да бъде извършена делба на постройка на допълващо застрояване, която е изградена по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ към сграда на основно застрояване при режим на етажна собственост, без да бъде извършена делба на сградата на основно застрояване между съсобствениците в етажната собственост и в случаите, когато не е допустима съдебна делба на общото дворно място при режим на етажна собственост – според касатора по този въпрос, който не е обсъден и изяснен от въззивната инстанция, няма съдебна практика и поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване, защото, както и самият касатор твърди, по него няма произнасяне в обжалваното решение, а освен това, макар да представляват постройки на допълващото застрояване, допуснатите до делба обекти имат свое самостоятелно функционално предназначение и не следва да се третират като обслужващи жилището и неподлежащи на делба отделно от него. Ако се приеме, съобразно оплакванията в касационната жалба, че въпросът касае единствено постройката от 47 кв. м., изградена през 1999 г., то следва да се добави, че същата е самостоятелен обект и според данните от кадастралната карта, в която е означена с идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Не са изложени и съображения с какво разглеждането на жалбата от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, така, както изисква разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и съобразно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на спора на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 20.02.2015 г., за които е направено своевременно искане с отговора на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 454 от 14.11.2014 г. по в. гр. д. № 51/2014 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. да заплати на Т. И. К. и Д. Х. К. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: