3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 11.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3554/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от министъра на регионалното развитие чрез областния управител на Област Велико Т., срещу решение № 182 от 20.04.2015 г. по в. гр. д. № 64/2015 г. на Великотърновския окръжен съд.
Ответниците по касация В. Л. В. и М. Н. В. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Ищците В. и М. В. са легитимират за собственици на основание покупко-продажба с н. а. № 182/13.07.2001 г. на недвижим имот, находящ се в околовръстния полигон на [населено място] и съставляващ дворно място с площ от 500 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда. Твърдят, че на място имотът е с материализирани имотни граници, които не са променяни, и в тези граници същият е владян от тях, а преди това и от праводателите им, които се снабдили с нотариален акт за собственост по давност н. а. № 95/2001 г. Тъй като в одобрената по реда на чл. 35а ЗКИР кадастрална карта имотът, получил идентификатор № 77178.353.15, бил заснет с реална площ 6 212 кв. м., ищците започнали процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за частта извън придобитата чрез покупко-продажбата, но били уведомени, че за имота е съставен акт № 4264/09.08.2013 г. за държавна собственост. Посочените в последния 5 712/6 212 ид. ч. са предмет на предявения срещу държавата отрицателен установителен иск за собственост.
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд потвърдил решение № 86 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 122/2014 г. на Районния съд [населено място], с което искът е уважен.
Съдът в двете инстанции се позовал на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и приел, че искът е допустим, тъй като е налице правен интерес, изведен от притежанието на ищците на самостоятелно право, което се оспорва чрез съставения акт за държавна собственост. Приел също, че ищците се позовават на безспорно фактическо състояние, а именно, че границите на имота са материализирани и се владеят и ползват на място от тях, а преди това – от техните праводатели, и така имат възможност да добият права, ако отрекат правата на ответника. По същество искът е приет за основателен, тъй като ответникът не е доказал фактите, от които произтича твърдяното право на собственост. В съставения акт за държавна собственост не е посочено конкретно годно придобивно основание, поради което и същият не се ползва с придадената му от закона доказателствена сила, а от данните по делото не може да се приеме, че имотът е имал статут на безстопанствен и е станал държавна собственост по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС /ДВ, бр. 92/1951 г./. Д. на ответника е приет за неоснователен и предвид законодателната уредба с пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА, според която в собственост на общините преминават имоти като спорния – намиращи се в селищни урбанизирани територии, в т. ч. тези, определени с околовръстен полигон, предназначени за жилищно строителство.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено в противоречие с ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, като при липса на правен интерес производството се прекратява. На първо място според касатора ищците не са доказали по отношение на тях да е наличен правен интерес от водене на съдебното производство срещу държавата, тъй като не са декларирали спрямо кого твърдят да са владели спорните идеални части и не са подкрепили своите твърдения със съответни доказателства. На второ място съдът не е съобразил, че в границите на околовръстния полигон, образуван през 1982 г., имотите, които не са собственост на физически и юридически лица, са с неустановена собственост и като такива са станали държавни на основание чл. 6 ЗС /в редакция от 1951 до 1990 г./. Това изключва наличието на правен интерес от завеждането спрямо държавата на отрицателен установителен иск за актуваните идеални части, тъй като няма как те да бъдат придобити по давност от ищците чрез провеждане на охранително производство предвид забранителната норма на пар. 1 от ДР на ЗДЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2011 г./. Като алтернативно в жалбата се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени правни въпроси, по които касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
С оглед данните по делото и представеното изложение, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за допустимостта на постановеното въззивно решение, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по останалите въпроси е в зависимост от изхода на спора по допустимостта на иска, а оттам – и на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д. касационно обжалване на въззивното решение № 182 от 20.04.2015 г. по в. гр. д. № 64/2015 г. на Великотърновския окръжен съд.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 59.98 /петдесет и девет лв. и 98 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: