2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
С., 30.01. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1126/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Д. Д. като пълномощник на /М. Г. /М. К. Ф./, Х. И. /Х. К. И./ и Х. А. /Ю. К. И./ срещу въззивното решение № 242 от 22.07.2011 г. /и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 262 от 20.09.2011 г./ по по в. гр. д. № 196/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 12 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 2104/2010 г. на Кърджалийския районен съд, е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че П. И. П. и М. И. П. – наследодател на С. Г. П., Е. М. П. и В. М. Б. са били собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, съставляващ незастроена селскостопанска земя в местността «Байрам ери» в землището на [населено място], идентичен с имот пл. № 6531 по кадастралната карта от 2003 г. на с. гр.,[жк], с площ 4 215 кв. м., при посочени граници, към 19.10.1962 г. – датата на съставяне на «Протокол за причисляване към държавния поземлен фонд на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС», съставен в [населено място], К., от общинската комисия за Т..
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация – ищци по делото, считат, че жалбата е просрочена, а ако се приеме за допустима, то касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена на 07.09.2011 г. с вх. № 129 в деловодството на окръжния съд [населено място]. При положение, че съобщенията за въззивното решение и възможността то да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок са връчени на касаторите на 05.08.2011 г., а касационната жалба е подадена съгласно правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК в първия присъствен ден, следващ последния ден на срока – 05.09.2011 г., който е бил неприсъствен, то срокът по чл. 283 ГПК е спазен. Д. за просрочие е неоснователен.
Предвид датата на подаване на касационната жалба производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция според публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Съгласно посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева.
Цената на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай при искова молба от 11.08.2005 г. /вж. гр. д. № 763/2005 г. на Кърджалийския районен съд/, това е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Съгласно тази норма по искове за собственост цената на иска е равна на 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1/4 от пазарната цена на имота.
По делото не са събрани данни за данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска. Видно от приложената на л.л. 52-54 по гр. д. № 763/2005 г. на Кърджалийския районен съд експертна оценка от лицензирания оценител на недвижими имоти инж. Д. А.-С., пазарната цена на имота към 19.12.2005 г. е 15 500 лева. С оглед на тези данни и предвид посочената нормативна уредба, цената на иска при площ на имота 4 215 кв. м., възлиза на 3 877.80 лева, а при площ от 5 000 кв. м., колкото се претендират с исковата молба – на 4 600 лева.
При това положение следва да се приеме, че с оглед цената на иска разглежданият случай попада в посоченото от чл. 280, ал. 2 ГПК изключение и въззивното решение не подлежи на касационното обжалване. Подадената срещу него касационна жалба е недопустима, поради което, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от 07.09.2011 г. с вх. № 129, подадена от /М. Г. /М. К. Ф./, Х. И. /Х. К. И./ и Х. А. /Ю. К. И./ срещу въззивното решение № 242 от 22.07.2011 г. /и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 262 от 20.09.2011 г./ по по в. гр. д. № 196/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 12 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 2104/2010 г. на Кърджалийския районен съд, е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от П. И. П., С. Г. П., Е. М. П. и В. М. Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1126/2011 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: