2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 236
С., 04.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 105/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от Д. П. К. и П. К. К. чрез адвокат С. Г. от АК [населено място], срещу определението от 25.01.2012 г. за спиране на производството по гр. д. № 417/2011 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на съдебния акт като неправилен по подробно изложени съображения.
Ответниците И. Х. Б. и В. И. Б. считат частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предмет на въззивното производство е решение № 3209 от 05.11.2010 г. по гр. д. № 7932/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба на УПИ VII-348 от кв. 32 по плана на [населено място], между съделители и при квоти: 1/3 ид. ч. за И. Хр. Б., 1/3 ид. ч. за И. и В. Б. в режим на съпружеска имуществена общност, и 1/3 ид. ч. за Д. и П. К. също в режим на съпружеска имуществена общност, и е отхвърлен предявеният от И. и В. Б. иск за делба на УПИ ХI-1778 от кв. 32 по плана на с. гр.
С решението е прието, че действащият план на [населено място], определящ регулационния статут на делбените имоти, е одобрен със заповед № 1 от 05.01.1998 г. на главния архитект на общината. С нея е одобрена промяна на регулацията в кв. 32, парцели VII-348 и ХI-1778 и проект за застрояване на парцелите
Във въззивното производство са представени доказателства за образувано адм. д. № 3006/2011 г. по описа на Административния съд П. по жалба на И. и В. Б. срещу посочената заповед № 1 от 05.01.1998 г. Искането е тя да бъде прогласена за нищожна.
С обжалваното определение въззивното производство е спряно по съображения, че е налице преюдициалност на административния спор по отношение на иска за делба.
Така постановеният съдебен акт е правилен, а частната жалба срещу него е неоснователна.
С решението в първата фаза на делбеното производство съдът се произнася по въпросите за кои имоти и между кои лица ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител. Урегулираните поземлени имоти се индивидуализират според предвижданията за тях по действащия план. В разглеждания случай оспореното в административния процес изменение на регулационния план по отношение на делбените имоти е одобрено при действието на З. /отм./, и ако е валидно, то би имало пряко отчуждително действие, като ще се постави и въпросът за приложението на пар. 6 и 8 от ПР на ЗУТ. Ето защо релевираната в административния процес нищожност на акта за одобряване изменението на дворищната регулация би имала определящо значение за наличието или липсата на съсобственост, площта и конфигурацията на претендираните като съсобствени имоти.
При това положение законосъобразни са мотивите на въззивния съд, изложени в обжалваното определение, че спорът за валидността на административния акт относно регулационния статут на делбените имоти, е преюдициален спрямо спора в първата фаза на делбеното производство. Той ще бъде разрешен по образуваното адм. д. № 3006/2011 г. на Административния съд П. /доколкото първоинстанционният съд по делбеното дело е счел за несвоевременно искането за произнасяне по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК по възражението за нищожност на оспорената от Б. заповед от 1998 г./ и това е основание производството по обусловения иск за делба да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В частната жалба е посочено, че липсва участие на К. в образувания административен процес, поради което няма да има спрямо тях противопоставимост на евентуалното бъдещо решение на административния съд. Д. е неоснователен, тъй като от представените във въззивното производство копия от книжа по административното дело е видно, че Д. П. К. и П. К. К. са посочени от Общината [населено място] в списъка на заинтересуваните лица, които могат да се конституират като ответници /чл. 218 ЗУТ/, предвид публикацията за оспорването на заповедта в ДВ, бр. 100 от 20.12.2011 г. Разпоредбата на чл. 105 АПК, на която се позовават К., също не е аргумент за неправилност на обжалваното определение, тъй като въпросът дали отмяната или изменението на оспорения административен акт може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица, ще следва да се разреши от гражданския съд в производството за делба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 25.01.2012 г. за спиране на производството по гр. д. № 417/2011 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: