4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1244
С., 21.12. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 688/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от П. Д. П. чрез адвокат Е. С., срещу въззивното решение № 45 от 29.04.2011 г. по в. гр. д. № 70/2011 г. на Разградския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответницата Е. Х. Г. счита, че касационната жалба е неоснователна.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2 от 07.02.2011 г. по гр. д. № 1428/2010 г. на Разградския ройонен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на един апартамент в [населено място], подробно описан, закупен по време на брака между страните с договор от 16.02.1983 г. по реда на НДИ /отм./.
Въззивният съд приел за недоказано ищецът, сега касатор, да е изключителен собственик на спорния имот, поради трансформация на негови лични средства при закупуването му. Сумата 17 111 лева, преведена от бащата на ищеца направо по сметка на продавача – Общинския народен съвет, е дарена на двамата съпрузи, но дори да се приеме обратното, то няма доказателства останалата част от цената на апартамента – 5 394 лева, да е заплатена с лични средства на ищеца, дарени от родителите му, за да се счита, че той, по силата на трансформацията на вложени средства в общия на страните имот, е станал негов единствен собственик. Оттук съдът заключил, че ответницата, в качеството си на съсобственик, владее имота на правно основание, поради което и предявеният срещу нея иск по чл. 108 ЗС е неоснователен и недоказан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с т.т. 6 и 7 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно допустимостта на нови доказателства, както и в противоречие с решения на отделни състави на Върховния касационен съд относно придобиването на имот по време на брака със суми, получени чрез дарение от родител и без принос на другия съпруг: р. № 581 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 1329/2009 г., р. № 756 от 22.01.1996 г. по гр. д. № 809/1995 г., р. № 806 от 02.11.1994 г. по гр. д. № 643/1994 г., всичките на І-во г. о.; р. № 118 от 16.02.2007 г. по гр д. № 1226/2005 г., р. № 1124 от 19.10.2007 г. по гр. д. № 1281/2006 г., р. № 241 от 04.04.1989 г. и р. № 242 от 04.04.1989 г. по гр. д. № 144/1989 г., всичките на ІІ-ро г. о.
Касаторът е поставил и следните въпроси относно правомощията на съда при оборване на презумпцията за съпружеска имуществена общност: 1. следва ли съдът да даде и кога указания на страната при констатиране на непълнота на доказателствата, т. е. следва ли да спазва служебното начало; 2. може ли въззивната инстанция да откаже събиране на нови доказателства поради факта, че не са новонастъпили или новооткрити; 3. може ли съдът да постанови решение при спорни и неизяснени обстоятелства; 4. следва ли съдът да основава решението си единствено на спорни свидетелски показания при наличие на безспорни писмени доказателства.
Не се установява твърдяното от касатора противоречие на обжалваното решение с решение № 581 от 02.08.2009 г. по гр. д. № 1329/2010 г. на ВКС, І-во г. о., което, като постановено в производство по чл. 290 ГПК, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС -основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да приеме, че се касае за трансформация на лични средства, решението изхожда от безспорно установения факт на вложени при закупуване на недвижим имот по време на брака на суми, получени от продажбата на лично имущество, придобито по дарение. В настоящия случай изводът за липса на трансформация е следствие на приетото, че част от вложената при закупуването на общата вещ сума е дарена на двамата, а не само на единия съпруг, и не е резултат от противоречиво разрешаван въпрос.
Следващата група решения са представени, за да се обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така, с решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр. д. № 809/1995 г. на ВС, І-во г о., е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В случая, събраните доказателства са наложили възприетия от въззивния съд извод за дарение и на двамата съпрузи. Прието е, че първоначалната вноска от 17 111 лева, която купувачите – страните по делото, са направили, е с вн. бележка № 230 от 16.02.1983 г., с наредител на платената сума Д. П. Т. – баща на ищеца. Съдът е споделил становището, че до доказване на противното се счита, че дареното от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Данните по делото обаче сочат, че бащата на ищеца е превел сумата направо по сметка на продавача Общинския народен съвет, а не е извършил плащането чрез сина си, за да се приеме, че е имал намерение да направи дарение само на него. Изводът в този смисъл е обоснован и на показанията на св. К. – сестра на ищеца, които съдът кредитирал като последователни, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства, макар според ищеца тя да е заинтересована предвид лошите отношения помежду им. Според нея родителите им имали воля за дарение на двамата съпрузи, като смятали, че купувайки им жилище, ще помогнат да бъдат заздравени брачните отношения между тях. Съдът счел, че свидетелката А. е заинтересована от изхода на делото в полза на ищеца предвид фактическото съжителство с него, а и няма преки и непосредствени впечатления относно фактите към момента на закупуване на имота. С оглед изложеното следва да се приеме, че поддържаното от касатора противоречие с посочения съдебен акт не е налице, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Решение № 806 от 02.11.1994 г. по гр. д. № 643/1994 г. на ВКС, І-во г. о., изхожда от безспорно установената предпоставка, че правото на строеж /надстрояване на спорния етаж от къща/ е отстъпено безвъзмездно по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 З. /отм./ само на ответника по делото, а не на двамата съпрузи, докато в разглеждания случай спорът между страните е именно за това: дали надарени са и двамата, или само единият съпруг.
Решение № 241 от 04.04.1989 г. на ВС, ІІ-ро г. о., разглежда спор за собственост на жилищен етаж, построен със средства, получени от родителите на ищеца и от негови роднини и близки, който е довършен по време на фактическата раздяла и е изграден върху дворно място – лична собственост на ищеца от преди брака. Като се посочва, че изброяването в чл. 20, ал. 1 СК /отм./ не е изчерпателно, в съдебния акт се приема, че етажът не е могъл да стане имуществена общност, а ще е лична собственост на съпруга-ищец, ако той го е построил единствено със средства, дарени му от негови близки. Подобен случай разглежда и решение № 242 от 04.04.1989 г. по гр. д. № 144/1989 г. на ВС, ІІ-ро г. о. – има ли лична част от етаж, придобита от ищеца чрез участие с труд и средства от баща му.
В обобщение, като не отричат принципната възможност презумпцията за съвместен принос на съпрузите да бъде оборена в случаите на влагане на лични средства, придобити по единия съпруг по дарение от неговите родители, посочените съдебни актове акцентират на това, че се касае до конкретна преценка във всеки отделен случай, която се извършва въз основа на фактите по всяко дело. Такава преценка е извършена и от въззивния съд, който е изложил обстойни мотиви защо не приема за доказан доводът на ищеца за наличие на трансформация. Затова и поддържаното от касатора противоречие не е налице.
Останалите посочени в изложението решения: р. № 118 от 16.02.2007 г. по гр д. № 1226/2005 г. и р. № 1124 от 19.10.2007 г. по гр. д. № 1281/2006 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о., не са представени, поради което и не може да се извърши съпоставка за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано откъм специфичните му предпоставки – поставеният въпрос да е от значение не само за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси следва да се разгледат във връзка с направеното пред въззивната инстанция искане за събиране на доказателства относно тази част от продажната цена, за която касаторът твърди да съставлява изплатени от неговия баща средства по договор за заем в размер на 5 000 лева, както и относно адресната регистрация на ответницата по иска.
По първия въпрос въззивният съд приел, че макар да е представено удостоверение № 04-3229 от 11.12.1998 г. на Р. [населено място], че на 08.04.1983 г. бащата на ищеца теглил жилищен заем в размер на 5 000 лева, не са налице доказателства, че с тази сума е заплатена останалата част от продажната цена на имота. Изводът е формиран, след като въззивният съд, по аргумент от чл. 266, ал. 2 ГПК, отказал да допусне събирането на ведомости за заплати на ТКЗС-К. за периода 1983-1986 г. на името на Д. П. Т., от които да се установи дали същият е теглил кредит, какъв и кой и по какъв начин го е погасявал. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество, е необходимо поставеният за разрешаване материалноправен и/или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по конкретното дело. В случая определящ за разрешаването на спора не е въпросът дали бащата на ищеца е получил заемни средства, а дали така получените от него суми, което съдът приел за установен по делото факт, са вложени в закупуването на жилището. По този съществен въпрос ищецът – въззивник в производството пред окръжния съд, не е поискал събиране на нови доказателства, така че поставените в изложението процесуалноправни въпроси относно правомощията на съда при оборване на презумпцията за съпружеска имуществена общност не са от естество да обосноват допускане на касационно обжалване. Останалите въпроси – за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждането и кредитирането на събраните по делото доказателства са извън правомощията на касационната инстанция в настоящия етап на производството, който се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не и с правилността на обжалваното решение – т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът за адресната регистрация на ответницата по иска не е свързан с въведения от ищеца придобивен способ, а оттам – и с решаващите мотиви на въззивния съд по изхода на делото.
В обобщение на всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд.
Видно от договора за правна помощ от 20.06.2011 г., договореното възнаграждение от 500 лева – адвокатски хонорар за адв. Зл. И. като процесуален представител на ответницата, не е заплатено, поради което искането й за присъждане на разноски за настоящото производството не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 45 от 29.04.2011 г. по в. гр. д. № 70/2011 г. на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: